Page 130 - trnski_kraj

млого да стигну само 50 пушке ... и изпрачямъ 2 сандъка барут по Иованчу
Милошевога. * Тжрн 878 Ян}арий 10.“
С. Соколовъ подъ Кюстендилъ, гдето били подъ негова команда гол-Ьмъ брой зне-
полци, билъ вече въ връзка съ руските военни власти и билъ длъженъ да съгла­
сува своите действия съ техните. Това се потвърждава отъ две запов-Ьди на пол-
ковникъ Задърновски до С. Соколова: въ първата му се съобщава, че требва да
се яви лично въ Коньово, гдето ще стигнатъ руските войски (1878, 9. януарий,
Радомиръ), а съ втората му се разрешава да постави „българския баталионъ“
на позиция, гдето намери за удобно и да го уведоми за местото, гдето ще бж-
датъ изпратени руски разезди.
Въ отсжтствието на Соколова, трънските и знеполски доброволци, оставени на стража
на Власина, били разбити. Пишатъ му и го умоляватъ да се върне часъ по-скоро
за да усигури безопастностьта на своя край: „Господинъ Симо, Ви како сте оста­
вили позициу у вторник стаде бо] помежду насъ и дебарлий]е — споменава, че сръб­
ски войници се върнали на Църква, а „наши поврате неприятеля натрагъ, али
они су изгорели Богиовци, Джурковци и Киевацъ и народъ се е уплашио млого.
Од сви]у наши перви луди имаш велики поздрав — ако и како можеш да дойдеш
народ да ослободиш. Власина, 11 януарий“.
Когато Соколовъ пристигналъ „заварилъ всичко въ паника и въ б-Ьгство обърнато
и като установилъ всичко въ порядъкъ“ — пишатъ му: „За твоето добро, което
си заслужилъ у Знеполъ — благодаримо (29 януарий 1878 г.)
Въ своето писмо до Захарий Стоянова, Соколовъ нарича това всеобщо вдигане на
народа отъ западни покрайнини: Шопско възстание.
Той пише: „Отъ нашите шопе най-храбри сж били: Трънската околия, Крайната,
Изворската и Радомирската. Забележително е шопското възстание и малко го зна-
ятъ, но е било силно и сйяйно, който го е позналъ отблизу и нема никой да го
до сега опише. . . и така стои гласъ вопиющи. . . “

Въ сжщото писмо Соколовъ продължава: „Подиръ то се сключи примирие между
Русия и Турция. Но азъ, като видЪхъ народътъ настървенъ на бой и силно оду-
шевенъ, продлъжихъ възстанието и следвахъ напредъ, така щото азъ заминахъ
Егри-паланка и захванахъ самостоятелно и неограничено да се разпореждамъ ьъ Ма­
кедония, Егри-паланчани и Пчинени околии и чакъ до Кратово възстанието се про­
стре ... Тия места азъ освободихъ съ въстаниците и бЪхъ неограниченъ госпо­
дари. Така щото самъ прав-Ьхъ преговори съ турцит-Ь, опред-Ьлявахъ демаркаци-
онни прелели, нареждахъ сждии, администрация, священици и войската вече на
първо место. И това мое царство трая до юний 1878 г.“

Че Соколовъ действително се е разпореждалъ въ тоя край и билъ считанъ отъ
населението, като освободители, личи отъ следната молба, подписана отъ седеми
души паланечки първенци: „Ваше Височество, благороднейши Господине
Симо Соколовичу, избавителю Българскаго народа.
ДолуписанитЪ съ настоящето приходиме при Ваше Височество да Ви помолиме
заради двама наши съграждане Мусулмани Мустафа Ефендш и Еибъ-бегъ, Сам-
беговъ синъ и т. н. — — — 1878 г. февруарий 6, КриворЪчна Паланка“.
Населението отъ тоя край вярвало, че е вече освободено, че Р>сия нема да го
изостави. Но на прошението имъ за руска помощи, софийскиятъ губернаторъ от­
говаря: „До старешините на Паланското окржжие.“ — — че, азъ въ настоящето
время не мога никакво разпоряжеше да направя, за да Ви се изпроводи руска
войска на помощи срещу турцитЪ, защото споредъ условията на примирието, Ва­
шата страна се намира задъ определената линия на примирието дето руската
власти нГма никакво право да се намесва и т. н. но, сжщевременно Ви ся обГ-
щавамъ, че Вашето прошеше ще бжде изпроводено до Великия Князи Главноко-
мандующш на разглеждаше 20 февруарий 1878 г.“
И така, възстаницигЬ били изоставени на своите собствени сили и следъ оконча-

*) Иванъ Грънчаровъ отъ Трънъ, дЪсна ржка на Соколова.

133