Page 126 - trnski_kraj

Западна покрайнини презъ време на

освобождението*)

(Изъ архива на Симо Соколовъ)

знеполци въ освободителните
Почти нищо не се знае за участието на трънчани и
борби. Въ „Историята на българското опълчение презъ 1877-78 г.“ отъ Бендерева
твърде накратко се споменава за трънското опълчение. Тамъ четемъ: „За съжа­
ление, сведения за бойните действия на тия чети нема събрани“.
Тукъ му е местото да отбележимъ, че съществува архивъ съ истори­
чески м а т е р и а л и, твърде важенъ за историята на трънски край, оставенъ
отъ покойния знеполедъ Симо Соколовъ, юначниятъ войвода на добровол­
ческа чета въ Сръбско-турската война въ 1876 г. и водитель на доброволчески
дружини отъ западните краища презъ освободителната война 1877-78 г.

За този забравенъ ратникъ отъ освободителната епоха, професоръ Иречекъ, който
лично го е познавалъ, казва въ своя „Дневникъ“: „Ако и отрасналъ въ Сърбия
беше пламененъ български патриотъ“.
Иречекъ е желалъ да има историческите материали на Симо Соколовъ, но послед-
ниятъ е предалъ часть отъ своя архивъ въ 1883 г. на Захарий Стояновъ, извест-
ниятъ историкъ на българските възстания. Преждевременната смъртъ на Захарни
Стоянова стана причина Симо Соколовъ да не получи обратно своите книжа, които
той считалъ до смъртьта си загубени.
Следъ дългогодишно търсене часть отъ документите на тоя архивъ можаха посте­
пенно да се откриятъ и събератъ, пръснати изъ различните папки въ архива на
Народната библиотека, гдето те сж попаднали съ архива на Захарий Стоянова
следъ неговата смъртъ. Другата часть на тоя архивъ е притежание на неговото
семейство.
Явно е, че историческите материали, оставени отъ Симо Соколова,^ ще еж били
ценни, щомъ като такива големи историци, като Иречека и Захарий Стоянова сж
желали да ги иматъ. Техното проучване ще ни запознае съ редица неизвестни до
сега факти, които ще очертаятъ участието на западните покрайнини въ освобож­
дението на България, главно на трънски край, който чрезъ своя представитель
Симо Соколова е билъ въ връзка съ букурещкия центъръ и трескаво се е гот-
вилъ за освобождението. Ще се види „За чтото вашите славни тржнци показаха
предъ света чи в техните жили тече народна кржвъ I“, както пише единъ отъ спо-
движниците на Соколова, поручикъ Кекеровъ, въ едно писмо до него.
Отъ тия книжа ще се види, че възстанието бе обхванало целите западни покрай-
нини, отъ Трънъ до Егри-паланка въ Македония и това възстание не бе нещо
случайно, а отъ по-рано подготвено и предвидено отъ руското главно командуване.

Въ това действие виждаме знеполецътъ Симо Соколовъ отъ с. Грознатовци,
роденъ въ 1848 г. Забегналъ още отъ детинство съ свои роднини — майстори
знеполци, въ Сърбия, той получилъ първоначално образование въ село Топола,
завършилъ гимназия въ Белградъ и отъ 1873 г., още като студентъ въ белград­
ската велика школа, започналъ своята дейности между българските емигранти въ
Сърбия за освобождението на България. Ученикъ на Любенъ Каравелова, които
проповедваше сръбско-българското споразумение, подобно на много други бъл­
гари, той се надевалъ, че въ една война между Сърбия и Турция, българите ще
могатъ да извоюватъ свободата си.
Отъ тия времена датиратъ първите писмени документи за тая дейности, а именно

*) Извлечение отъ реферата „Западни покрайнини презъ време на освобождението“,
четенъ отъ Н. Соколова въ историческото дружество на 29. IV. 1936 г. въ Академията
на науките въ София.

Сборникъ Трънски край 17. 129