Page 131 - trnski_kraj

телния Берлински миръ, Соколовъ билъ разбитъ отъ скопския паша и се оттеглилъ
къмь Вранско.
Отъ всичко
накратко изложено се вижда, че Симо Соколовъ е билъ действително
представители на трънския край въ приготовленията му за освобождение и презъ
време на действията — водители на доброволците от и тия краища Него го помни
още народътъ; негови доброволци, престарали старци изъ Знеполе още пазказватъ
за него: „дигна се мало и голямо да изпрати Сима на Власину“’ - Муогавъ
Гер1Ъка0'Ле“ДЪ’ ЯХНЗЛЪ М МУРЪ К0НЬ’ Т°Й пРедво“е доброволците съРгърбачъ

„Лютъ и благороденъ, той беше страшенъ въ своя гневъ и не веднажъ гъпбачътъ
е плющелъ върху гърба на непокорните. Той умееше да заповедна почитаха го
обичаха го и се боеха отъ него“. Разказите за него даватъ представа за висока
народиа преценка. И, наистина, той е притежавалъ въ висша степени всички каче
с ва за воененъ предводители. Освенъ неговата лична храбоств и юначество за
което не е имало две мнения, той е притежавалъ и нуждната подготовка за ’
това:
беше следвалъ офицерски курсове въ Белградъ, бе каленъ въ всички тежки боеве
на ръбско-турската война, като войвода на самостоятелна чета и като се яви въ
Трънско, той имаше вече големъ воененъ опитъ. Ето защо нему бе възложена отъ
русите важната задача, за която споменахме по горе.
Въ борбите презъ 1876 —77—78 г. видехме Соколова да се бие за поцобените
ппЛ Д3 ПРЗВИ ^НКИ см,Ьтки- Той се би 33 свободата на България, Сърбия Маке-
Д° ия>„ защото бе въодушевенъ за успеха на общото славянско д-Ъло^ той не бе
ни най-малко шовинистъ, а веренъ ученикъ на Любенъ Каравелова. ’
Но явява се
въпросъ: като е билъ привърженикъ за сръбско-българско спопя™
мение по онова време, Соколовъ, като уменъ и образованъ човекъ Рне е ли виж-
далъ домогванията на сръбското правителство по отношение на български земи ?
Самъ той въ писмото си до Захарий Стоянова пише: „Това е значайно че съпбите
не само, че не сж помагали да се освободимъ, но сж и препятствували^^ - истина
това е зависело отъ правителствата какви сж били, нозанасъе в?е едно“ Че Со-
ния *актъПОкогятпЪгбЪЛГарСКИТ^ интеРеси на ПЪРВ0 м^сто, сви дете лствува след- *
ния фактъ. когато Соколовъ пристигнилъ презъ декемврий 187Кг въ Тоънъ съ (
?РйЖпорГчалълеаЗЪге РЪГ МШавали и ззмивавали сръбски войски, още сжщата нощь,
ние презъ нощьта ^ ВСИЧКИ П°'ВИДНИ ТрЪНСКИ патРиоти на ™йно събра- '

На това събрание се явили; Рангелъ Станоевъ, Митко ТоШковъ, попъ Никола
ошкоБъ Тако Шзевъ, Георги Нед-Ьлевъ, Атанасъ Насалевски, Младенъ Зелено-
имъ че’ гВ3^Ъ ^жеРекаР°въ и ПР- ПР- богато пристигналъ Соколовъ съобщилъ
пГчц Ч.е ”СЪР6ИТ15 ИдатЪ’ задави окупиратъ“. „Ние, казалъ той въ своята планина
речь, отъ турското иго можехме всКкога да се освободимъ, както и се освобожда-
обещалия'и* блага СЪрбV* ~ "ИК°ГаЖЪ1 СъРвит* “* “ подмамяагъ сГр^и
дамте и т нит 7 I Д3 06 поддавате! ^ искатъ подписи - нТма да ги
Г г Запазете това въ вашигЬ гърди! Ако се намТри н-Ькой
отъ васъ да ме предаде — сърбигЬ ще ме застрЪлятъ като псе“ Следъ това гг-Ь
Е™““™ "° УСТ3' ВЪ 3"акЪ’ “ “ "редава “ “ ДоброДВоЛци“Ц*а

Когато Соколовъ се завърна въ отечеството си презъ 1879 г., той бЪ единодушно
въб1880 занароденъ прсдставитель отъ трънски окржгъ въ I. народно събрание
телность къмъ Тг°пп« ТР'"НСКИЯТЪ кРай засвидетелствувалъ своята почить и призна-
четемъТцрКЪМ*Ъ г, 3аСЛУжилъ синъ и въ едно свидетелство отъ трънската община
четемъ че, . . .„Симо Соколовъ съ своя геройски патриотизъмъ избавилъ градъ
гпРЪтГн.ТЛИЯТЗ МУ °ТЪ ГИбелЬ °ТЪ ТУРЦИТ^ принесълъ нео щнима заслуга на
гр Трънъ и околията му и като така нему се дължи отъ трънското население
в-Ьчна признателность и благодарности“. население

Б. Р. Предъ видъ гол-Ьмата важность на архива на Симо Соколова за историята
на трънски край, подготвя се неговото скорошно издаване.

134