Page 124 - trnski_kraj

Едвамъ къмъ ср-Ьдата на четвъртата година, презъ единъ лЬтенъ день, се м-Ьрналъ
въ село Бераинци брадясалъ, възнисъкъ чов-Ькъ. Тово билъ Радивоя Петричевъ.
Той вид-Ьлъ тжжна картина въ своя бащинъ домъ. Кжщата била опустяла почти,
нито поменъ отъ оная спретната и богата, за времето си, покжщнина. Той нам-Ьрилъ
майка си боса и изпокжсана на чужда работа, а братчето си Ивана — селски пж-
дарь. При тая действителность, той не можалъ да удържи сълзигЬ си.
Отъ него се узнава, че следъ единъ крайно тежъкъ пжть — пешкомъ, тримата
съзаклятници ги хвърлили въ Цариградския затворъ; обвинени били като бунтов­
ници срещу султана и имъ се искало смъртно наказание. Тримата другари още по
пжтя за Цариградъ подготвили своята защита, която е тр-йбвало да изнесе Радивоя
Изворски, като отличенъ познавачъ на турския езикъ. И наистина, културата му,
забележителната му интелигентность, симпатичното му лице и красноречието побе­
дили жестокосърдечието на сждиит-Ь. Той се изхитрилъ да представи предъ сжда
Беглишкия джубуръ не като бунтарство срещу падишаха и империята, а като
протестъ срещу българскитЬ чарбаджии лихвари, които обирали'бедната рая. За
доказателство на това, той изтъкналъ, че никое отъ заптиетата не било пострадало
и че щомъ пристигнала царската войска, т-Ь не се сражавали съ нея, а се предали
доброволно. По тоя начинъ, Радивоя Изворски усп-Ьлъ да спаси главигЪ и на три­
мата. Сждътъ-осждилъ него и самоковския свещеникъ на доживотенъ затворъ, а
Радивоя Петричевъ, като малолетенъ, на 20 години затворъ.
Безъ никакви пари и близки, забравени отъ всички, животътъ имъ въ затвора
било истинско мжчение. Тамъ Радивоя Петричевъ научилъ да говори, чете и пише
турски езикъ. Къмъ ср-Ьдата на четвъртата година отъ арестуването имъ, по случай
на нЬкакъвъ гол-Ьмъ'турски праздникъ и поради н-Ькакво застжпничество на чужди
консули, последвала амнистия за малол-Ьтния Радивоя и той билъ освободенъ.
Другарит-Ь му останали въ затвора, гЬ не се върнали никога вече, тамъ умр-Ьли,
забравени отъ всички, като борци за свобода на своята измжчена родина.
Както се каза, Радивоя Петричевъ нам-Ьрилъ бащината си кжща разорена и раз­
грабена отъ турскит-Ь войници. А и българитЬ стран-Ьли отъ т-Ьхъ, срахувайки се
отъ първигЬ. Радивоя не се отчаялъ. Той се запретналъ да възстанови
бащината си стрЬха. Неможейки, обаче, да започне никаква работа въ своя роденъ
край, поради неприязненостьта на турцит-Ь, той, заедно съ старит-Ь си съзаклятници,
бивши куриери по време на възстанието, Милкьр отъ село Кожинци и Дина отъ
село Мраморъ, предприематъ „търговия* по чужди краища. Още първата прол-Ьть,
следъ завръщането му отъ затвора, тримата „търговци“ поематъ пжтя и обхож-
датъ по „търговия“ Дупница, Джумайско и Банско. Върналъ се е двамъ есеньта,
съ по два коня, натоварени съ катранъ, смокини и борина. Радивоя донесълъ и
пари, което н-Ьщо много зарадвало и зачудило майка му Петра. Д-Ьдо Милкьо Ко-
жински, умр-Ьлъ на 111 годишна възрасть следъ освобождението, едвамъ тогава
отворилъ свободно устата си и призналъ, както предъ децата на Радивоя Петричевъ,
така и предъ други люде, каква, въ същнось, е била търговията на тримата
другари. Всички ги знаели за търговци, но, въ сжщность, тЬ вършили бунтовни­
ческа работа. Майката на Радивоя научила отъ сина си и другарит-Ь му на четвър­
тата година отъ т-ЪхнигЬ „търговски“ скитания истината, когато при едно есенно
завръщане, тЬ изсипали много нанизи отъ турски сребърни пари и обковано съ
сребро оржжие. Петра се е ползувала съ пълно дов-Ьрие на тримата „търговци“.
Т-Ь признали предъ нея, че по н-Ькогашъ скривали конет-Ь си и съ свои другари
отъ тамошнигЬ краища нападали турски власти и богати бейове, които мжчили
българит-Ь, наказвали ги и избивали. Радивоя Петричевъ често припомвалъ на
майка си клетвата, дадена на арестуванит-Ь му другари, че ще отмжщава на тур­
цит-Ь до края на живота си. Три години следъ завръщането му отъ Цариградъ,
Радивоя Петричевъ се омжжилъ за едно момиче отъ село Глоговица, на име
Северинка.
Съ подобряване на домашното си благосъстояние, постепенно, както турцит-Ь, така
и българитЬ почнали да се носятъ съ уважение къмъ Радивоя и неговия домъ,
безъ никой да подозира каква търговия, въ сжщность, е вършилъ. Той станалъ
по-важенъ, когато започналъ да пише на турски езикъ всевъзможни молби и про-

127