Page 129 - trnski_kraj

отъ своя Офицерски чинъ и положение въ нашата армия поради единствената при­
чина, че е воленъ да посвети на своето отечество своите услуги и своя животъ“.
Следъ подаване на оставката си, Соколовъ веднага заминалъ за руския главенъ
щабъ въ с. Горни-студенъ, за да постжпи въ дружината си, обаче полковникъ
Артамоновъ отъ главния щабъ го върналъ обратно въ Сърбия съ нови инструкции,
и съ заповеди. „посланъ мною для развфцокъ о непрштеле, т. е. о турецкихъ
вошскахъ, о разположенш и предвиженшхъ ихъ и т. н.“
Следъ като си направили шифрите, Соколовъ се върналъ съ князъ Церетелева,
който останаль въ БЪлградъ, а той заминалъ за Неготинъ, Зайчаръ, Княжевацъ и
др. места, за да дава сведения за неприятеля отъ Дунава до Враня — места
които той още отъ по-рано отлично познавалъ.

На 5. декемврий 1877 г. Соколовъ получилъ заповфдь отъ руския полковникъ Бо-
бриковъ да следва съ щаба на полковникъ Хорватовича, и той съ доброволци отъ
Видинско участвувалъ въ битките при Акъ-паланка и Пиротъ. Следъ превзимането
на Пиротъ, „на 17 декемврий, пише Соколовъ въ своите записки, въ полунощъ
повика ме Хорватовичъ въ присжтствието на една депутация, дошла отъ Трънъ и
ми рече: Симо, ето твои Трънчани, иди у тво1у Бугарску и дижи устанак!“ Това
е била важната задача, която русите възложили на Симо Соколовъ: да дигне
възстание въ западните покрайнини, да очисти отъ турци тия краища и да се удържи
до идването на русите.
Още сжщата нощь той тръгналъ съ своите доброволци за Трънъ, като взелъ съ
себе си 600 пушки и 22 сандъка патрони, дадени отъ Хорватовича. Въ село Враб­
ча той образувалъ две чети отъ по 100 души, раздалъ имъ пушки и изпратилъ
едната къмъ БрТзникъ, а другата къмъ Кошарево, а самъ той се отправилъ за
1 рънъ и „като пристигнахъ, раздадохъ оржжието, наредихъ ги по воененъ редъ
и ги разпоредихъ на чети и коя чета на коя страна да иде.“ Въ писмото на С.
Соколова до Захарий Стоянова четемъ:
„Понеже турци на брой 800 души бТха се впжтили отъ Враня къмъ Трънъ,
за да го оплячкатъ и изгоратъ и да изсТкатъ населението, азъ съ доброволцит-Ь
и по голТма часть отъ възстаницитТ зехъ и презъ ноще стигохъ на Власина, се­
лото дето се бТха турцитТ улогорили, 8 часа далечъ отъ Трънъ. Заранъ пред-
зори, нападнемъ ги отъ три страни и ги разбиемъ така силно, щото сме ги съ
ентузиазъмъ гонили чакъ до Сурдулица, близо до Враня!
Това е било на 21 декемврий 1877 г. Следъ това сражение народа се дигна на-
вредъ, ц-Ьло Крайще и потеглихме за Кюстендилъ Другите чети, които бехъ из-
проводилъ къмъ Брезникъ и Радомиръ, тоже се беха сияйно показали и до 23
декемврий Брезничката, Трънската околии и чакъ до Кюстендилъ беше сичко
освободено и сичко се беше дигнало на оржжие. Азъ тогава разполагахъ съ
Ь.ООО души возстаници (но повечето съ тояги!) На Кюстендилъ имаше 3,000 души
възстаници, между техъ 280 съ пушки. . . Въ това време русите превзеха София
ибегавшите отъ София турци пресрещахме около Кюстендилъ и убивахме съ дедо
Ильо и бехме обиколили Кюстендилъ отъ всички страни“. Съ помощьта на
руския ескадронъ на полковникъ Задърновски, който по това време пристигналъ
тамъ, 1 радът ь билъ завзетъ, но турска войска отъ Егри-паланка ги прогонила и
Соколовъ съ своите доброволци се оттеглилъ въ планините, докато дошла руска
помощь и градътъ билъ превзетъ окончателно.

Презъ целото това време положението било твърде критично, главно поради
липса на оржжие и муниции. Това се вижда отъ следните писма: „Господину Сими
Соколовичу у Власине:
Чимъ прие твое жалостно писмо у исти сатъ ти изпрачамъ 4 сандъка барутъ и
твое писмо одма испрати на пироцки власти. . . и помоЬ че ти дойде, не бо! се
одир су пушке тръгле отъ Софш . . . 878 Януарий 5 Арангелъ Станоевъ“.
Въ друго писмо отъ сжщия Арангелъ Станоевъ до С. Соколовъ: Команданту у
Кюстендилске границе: прие обе две писма и едно на Пирот одма испрати и у
писмо видимъ да си страже добре уредио но ти немо) да уйдеш у баньи додека
се не ставите съ руску во]ску, немой народ да изгине а пушке от София нема

132