Page 132 - trnski_kraj

Власанскиятъ (Трънскиятъ) революцио-

ненъ комитетъ

отъ Левъ Т. Пегпричевъ

Преди да се разгледатъ борбите на знеполци срещу турското владичество, което
е задачата на настоящия трудъ, дебело ще требва да се подчертае, че имената на
много заслужили люде, навярно, н-Ьма да бждатъ споменати въ историческия от-
д-Ьлъ на сборникъ „Трьнски край“, поради простата причина, че не сж. известни
за сега. Никому не требва да се зловиди това. Ние, трънчани, едвамъ сега си за­
дадохме трудъ — да проникнемь въ нашето минало, преизпълнено отъ подвизи и
упорити народностни борби, и естествено е, че едно такова начало н-Ьма да има
качеството на изчерпателно изследване; толкова повече, следователно, се налага
трънско-знеполската интелигенция да продължи незабавно историческото проуча-
ване на своето минало, докато всемогжщето време не е хвърлило непрогледенъ
мракъ върху това, което е било, и докато още стърчатъ тукъ-таме престарали
живи паметници на това гордо минало.
Следъ заякчаване на свободното полувасално сръбско княжество, копнежътъ у
българския народъ за отхвърляне на турската тирания, както е известно, посте­
пенно обхваналъ най-напредъ Западна България и въ последствие — Ср-Ьдного-
рието, Мизия, Тракия и най-подиръ Македония.

Преди пробуждане на бунтовническия духъ у Знеполе, което води своето начало
откъмъ 1800 година, населението на трънския край презъ всичкото време на тур­
ското владичество си е живяло патриархално, запазвайки напълно своята българска
битнина и старославянския си говоръ, въпреки тежкия му робски животъ. Докато
въ други земи на българското отечество народностното съзнание бе почти угас­
нало подъ усиления натискъ на гръцката църковна и културна пропаганда и на
турските варварски похвати на управление, докато за просвЪстяването на тези
краища бЪха потребни единъ Отецъ Паисий, църковните борби, единъ Раковски
и самоотвержените му последователи, Трънско-Знеполско не се нуждаеше отъ
външно влияние за своето църковно и просветно процъвтяване. Въ манастирите
на трънската область: „св. Архангелъ Михаилъ“ — край гр. Трънъ, „св. Иванъ
Богословъ“ — с. Поганово, „св. Иванъ Предтеча“ — с. Одоровци, „св. Прокопия“
— с. Туроковци, „св. Димитъръ“ — с. Забелъ, „св. Николай“ — с. Глоговица„,св.
Богородица“ — с. Паля, „св. Богородица“ — с. Мисловщица, „Глава“ — с. 1 ла-
вановци, манастирите при селата Паля, Костуринци и др., „св. Архангелъ“ —•
с. Колуница, „св. Неделя“ — с. Кострошовци и „Билинския манастиръ“ край гр.
Брезникъ, бе ревниво упазена старославянската българска писменность отъ ду­
ховните служители. Некои отъ горните манастири турците опожариха и сега не
сжществуватъ. Изъ тези полускрити отъ лошото око на гърци и турци духовно-
религиозни извори още презъ XVIII векъ се пръснаха лжчите на писмовната про­
света за трънския край, съ отварянето на две килийни обществени училища, ед­
ното въ с. Бераинци и другото въ гр. Трънъ. Берайнското бе отворено презъ
1778 година отъ жителя на с. Бераинци Тричко Станковъ Гусинъ съ свои лични
средства, по подобие на килийното училище на Билинския манастиръ, чийто въз-
питаникъ бе той. Неговото потомство — синовете, внуците, правнуците и прапра-
внуците му, отъ семействата Петричеви, продължиха просветното дело на своя
големъ родоначалникъ, като народни будители-даскали. Другото училище бе от­
крито презъ 1780 година въ гр. Трънъ отъ трънчанина попъ Никола^ Тошкинъ.
Тези две училища подготвиха големъ кадъръ отъ училищни деятели и къмъ сре­
дата на XIX. столетие въ повечето трънски и некои царибродски села беха от­
крити училища, които обоготяваха душата на любознателния знеполецъ съ пости­
женията на тогавашното образование. Следователно, образователното дело
въ трънския край има чисто местенъ произходъ; то не е после­
дица на чуждъ подтикъ или външно влияние, и то предхожда
по време просветния възходъ въ всичките останали земи на
тогавашна робуваща България.

135