Page 125 - trnski_kraj

шения до турската власть въ Трънъ, Нишъ и София на разни просители И вли.
янието му порастнало до тамъ, че единъ пазаренъ день, когато турското заптие
бунтовник™ муЛулаояУнТРобаДЖИЙСКИ ЧИбуКЪ’ 33 ДЗГ° подигРае и У™, този бившъ
което занася ппи чя у,р ЮМРуК3’ СВЗЛЯ Г0 на земята’ взима МУ оръжието
ето занася при чауша въ конака, като заплашилъ, че ще се оплаче
писмено на-
право до султана срещу хаирсъзина заптие. Наивниятъ чаушъ много го молилъ
да не прави това, обещавайки му да накаже своя подчиненъ.
^тотомто насиня6 ги СЖЩ°’ Д0биЛЗ ГОлЪм° влияние въ «ло Бераинци; въ от-
селянитТ. С Н СИ’ ТЯ уреждала «сипките отношения помежду властьта и

Животътъ на Радивоя Петричевъ протичалъ все така, скитайки ежегодно по пп
ГТедноТъдругапитГг0’ Мехомийско’ Рорноджумайско и Енидже-Вардарско;
а, заедно съ другарите си, една година посетилъ и Света-гора Втората голина
Иванъ °ТЪ затвоРничеството> той изпраща по-малкия си братъ
готвейки се аа ппп-! “анастиръ’ кждето последниятъ изучилъ добре да чете и пише,
готвейки се за попъ. Харамиискиятъ животъ на Петричевъ, изпъстренъ съ рискове
стностиЛ1?китничеСг^иЮШКаЛЪ пимежду семейнигЬ МУ задължения и пълния ?съ опа-
пит? но ниняги Р ЖИВ0ТЪ- Често хзрамийската тройка е водила боеве съ тур-
цит-Ъ, но винаги е имала щастието да се изплъзне отъ потеригЬ. ‘ УР
Есенвта, презъ 1863 година, съдбата изменила на тримата търговци Пои напа-
нява гежкоДГГл1«7а"Гр бейски ЧИфл"къ' “*кждв вж Р^лошкоТуршумъ „ара-

неговит* ?пу?япи Пи РадИВОЯ Петричевъ. Закриляни отъ настъпилата нощь,
вързал^ п?н1тя Д И Милкьо го измъкнали далечъ отъ опастното место, пре-
дълго воеме „ съ гУ„„И* Г™“ м у дома си' Това “Ч-ване продължило
е раненъ коото о Т>, предпазвания за да не се узнае отъ турната власть, че
РаЕ в! г Д ГИ издаде- Една есенна нощь другарите му докарали
ит-Гму МЯЙНЯ иБеРаИНЦИ; ИЗТОщенъ и полумъртавъ. Първата1 му запов/дь до сво-
лажр и ппргт-т. ъ енае„^Ила’ да не се съобщава въ село никому за неговото раняване;
валето му той 1мипЯТ°т 6 СКРИЛЪ каде И 3ащо е раненъ- Три дни следъ докар-
турскат“УтирГниГР Т угасналъ живогьтъ на този буенъ и заклетъ врагъ на

2ии^°иЪЛГЗрИ4Г’Ь л:0гатъ да бждатъ само горди ОТЪ своето минало. Много отъ
пУрТп~6 И четнически б°Рби и възстанията въ Моравско, Тимошко и Зне-
кои?|^ и М0аВкедТонияИ

шията за български владици°- ГвТтодина ^ГтГХя^ан^тоТраГовскщ^е
иг,ДИ вРемето’ когато малцина избраници съ. преписвали историята на Отца Па-
исии, оше преди времето на Караджата. Левски, Бенковски, Ботевъ и др? още

безъ лрТнп ?я°ппК°ГаТ° останала БългаРия е дремела подъ кошмара на робството,
упорити бп народностно съзнание, още преди това, западнобългаритЪ съ водели
упорити борби за политическото си освобождение. И въ тези борби, удавени въ
гто знРпЛлг1иЦИ И °изарени отъ многобройни пожарища, събудените синове на трън-
ско-знеполския край съ играли една значителна роля въ целия Нишки санджакъ.
Свещеникъ СвЪтославъ Иордановъ въ своя трудъ Дрънскиятъ манастиръ св.
Архангелъ Михаилъ“, разглеждайки историческите събития и личности около
ооленГпт3 ^полското възстание", бележи следното: „Иеромонахъ Нивонтия,
роденъ отъ Трънъ, оратъ на свещеникъ Корча Магеровъ и съвременикъ на све-
щеникъ Никола Клюцинъ и Тонча Завракчиевъ отъ с. Зелениградъ, които на
заедно съ чорбаджи Пея, свещеникъ Ангелко, свещеникъ Хаджи Нико-
ПРтпйиРХИШНДрИТЪ (иеР°монах^) Мелхиседонъ Мисаилъ, Радивоя Изворски, Радивоя
,„е1чевъ и др- сж били най-популярните и доблестни знеполци и ратници за
свобода, като открили народната борба въ 1830 гол. Това съ първите въ гр. Та-
ранъ паланка, които съ дали въ Знеполско мисъль на народното движение тукъ.
На техъ се дължи и кавгата съ турците узбуната на Бабинъ мостъ, Беглика и пр.

128