Page 123 - trnski_kraj
P. 123
даве се указва никаква съпротива; милицията на Радивоя Петричевъ не пазпо-
лагала почти съ никакво оръжие и било невъзможно да се отпТне вГоръжена
ка^лепи1?^ редовнит13 турски войски, които, заедно съ кървожадната черкезка
валерия, биха се отдали на издевателства и кланета надъ мирното население
Освенъ това по сведения отъ Радивоя Петричевъ, ръководителите на въстанието
дълбоко Разочаровавани отъ Сърбия. На изпратеното по Григория Мар.
овъ известие отъ Радивоя Изворски до н-Ъкои сръбски първенци за подкрепа ^
ГсТЪбскГтаСпоПм°оТьИЛЪ А ВЪЗСтаниди^ ва™го разчитали
рия; едно мър^илГбило обхвЙало,°както с*^аи,
се арестите на всички заподозрени лица. Отъ последните турците узнали име-
ната на водачите, които били се укрили; това, обаче, никакъ не помогнало на по
следните, защото турците дали срокъ три дена да се предадатъ, иначе целите
мъ семеиства щели да бадатъ избити. Предъ угрозата на тази страшна заплаха^
която войската, наистина, е щела да изпълни, двамата Радивоевци се предали на
властьта, а третиятъ съзаклятникъ — самоковскиятъ свещеникъ, избегалъ въ
Самоковъ.
Побоищата и изтезанията всели ужасъ всредъ арестуваните и свободните Най
из’'езамяъ Ради»°» Петричевъ, заради пребиването на “турчения
—УпДп, БлагодаРение на неуморното тичане и молби на майката на Петричевъ
Петра, която като момиче още, била въ много добри отношение съ съседските
теГ;„И,т"аабГнСТ„^ГСТИ ВЪ ТРЪНЪ- " непълнолетието
ГпЖио прсдрасенъ День, двамата Радивоевци, съ вързани ръце, ги подкарватъ за
София - Самоковъ, гдето е требвало да се издири и залови третия водачъ на
възстанието — свещеникътъ. Заптиетата носили, като вещественодоказателство и
ГигпЦперЪ К0ИТ° Петричевъ пРебилъ Мулавеза. Споредь свидетелствуването на
Гиго Пеевъ, претеглениятъ отъ турците колецъ дошелъ 8 стари оки и на края
си ималъ голема топка, обкована съ пирони. Р
Въ Самоковъ
властьта улавя и свещеника. Петра, придужила своя синъ чак*
?ълзиТеКпомоСгналиДет Да ^ Г° °СВободи> обаче> нит0 молбите й, нито майчините
сълзи не помогнали. Тримата водачи, съ вързани въ вериги ръце, по заповель на
садени™ П°РТа’ бИЛИ 0ткарани въ Цариградския затворъ, гдето щели да бадатъ
Йа"В!,а поглеДнала съ изключителна тревога на Знеполското възстание. Ето защо
Високата порта разпоредила, водителите да бадатъ откарани за разпитъ и сж-
дене чакъ въ Цариградъ а не въ София, Пловдивъ или Одринъ гдето Сжшо
имало върховни турски съдилища и здрави затвори. Р ’ Щ ’
Тежка участь постигнала
мълва за скри™ бунтовническаИдеятелность ^Гь^ТрГрГя &
нииПъТп“ МУ Ч0в4къ Гиг° ГРиг°Р°въ достагналаР до ушит* на турскит* за?ел
ници въ Трънъ, които не закъснели да донесатъ това на представителя на властьта
нит^жертшГ би чи 'уловен1“70 Сали'ага- единъ твърде жесгокъ чов*къ. Набеляза-
г Ич!!Р 6 уловени и оковани въ вериги. Знаейки за големите
Г. Марковъ съ турските първенци и особено за личното връзки на
му приятелство съ ниш-
кия паша, което нещо би могло да смегчи участьта на двамата революционеои
веиъ' За едИНЪ пъкленъ начинъ за унищожаване на влиятелния търго-
убиятъ Маоковъ не!?жГЛраВаТа СИ’ аГЗТа ТЗЙН0 разпоРеДилъ ДО своите заптиетаРда
ня! м Р нЪк*де изъ пътя при откарването му въ Нишъ, ужъ за оазслед-
йлягг,НаИСТИНа’ П0 Пу^ТЯ за Нишъ’ ВСР'ЬДЪ разлистените балкански усои къмъ
сВласотинци конвоите отрезали главата на окования въ вериги самоотверженъ
борецъ за свободата на своя роденъ край. А куриерътъ Гиго Григооовъ билъ
зоВ?еРп.еНЪпВЪ П0дзе^ият5 на Нишкото кале. ВъеднаР килия, безъР Р ^
никакъвъ про-
зорецъ, до самата река Нишава, лежайки
въ вода, която се стичала отъ стените
будниятъ синъ на Знеполе скоро угасналъ мъченически.
Повече отъ три години никаква весть не дошла
отъ цариградските заточеници
126

