Page 123 - trnski_kraj
P. 123

даве се указва никаква съпротива; милицията на Радивоя Петричевъ не пазпо-
                 лагала почти съ никакво оръжие и било невъзможно да се отпТне вГоръжена
                 ка^лепи1?^ редовнит13 турски войски, които, заедно съ кървожадната черкезка
                   валерия, биха се отдали на издевателства и кланета надъ мирното население
                 Освенъ това по сведения отъ Радивоя Петричевъ, ръководителите на въстанието
                           дълбоко Разочаровавани отъ Сърбия. На изпратеното по Григория Мар.
                  овъ известие отъ Радивоя Изворски до н-Ъкои сръбски първенци за подкрепа ^
                ГсТЪбскГтаСпоПм°оТьИЛЪ                             А ВЪЗСтаниди^ ва™го разчитали


                рия; едно мър^илГбило обхвЙало,°както с*^аи,
                се арестите на всички заподозрени лица. Отъ последните турците                 узнали име-
                ната на водачите, които били се укрили; това, обаче, никакъ не помогнало на по­
                следните, защото турците дали срокъ три дена да се предадатъ, иначе целите
                 мъ семеиства щели да бадатъ избити. Предъ угрозата на тази страшна заплаха^
                която войската, наистина, е щела да изпълни, двамата Радивоевци се               предали на
                властьта, а третиятъ съзаклятникъ         — самоковскиятъ свещеникъ, избегалъ въ
                Самоковъ.
                Побоищата и изтезанията всели ужасъ всредъ арестуваните и свободните Най
                              из’'езамяъ Ради»°» Петричевъ, заради пребиването на “турчения
               —УпДп, БлагодаРение на неуморното тичане и молби на майката на Петричевъ
                   Петра, която като момиче още, била въ много добри отношение съ съседските
               теГ;„И,т"аабГнСТ„^ГСТИ ВЪ ТРЪНЪ-                    " непълнолетието

               ГпЖио прсдрасенъ День, двамата Радивоевци, съ вързани ръце, ги подкарватъ за
               София - Самоковъ, гдето е требвало да се издири и залови третия водачъ на
               възстанието — свещеникътъ. Заптиетата носили, като вещественодоказателство и
               ГигпЦперЪ К0ИТ° Петричевъ пРебилъ Мулавеза. Споредь свидетелствуването на
               Гиго Пеевъ, претеглениятъ отъ турците колецъ дошелъ 8 стари оки и на края
               си ималъ голема топка, обкована съ пирони. Р
               Въ Самоковъ
                               властьта улавя и свещеника. Петра, придужила своя синъ чак*
               ?ълзиТеКпомоСгналиДет Да ^ Г° °СВободи> обаче> нит0 молбите й, нито майчините
               сълзи не помогнали. Тримата водачи, съ вързани въ вериги ръце, по заповель на
               садени™ П°РТа’ бИЛИ 0ткарани въ Цариградския затворъ, гдето щели да бадатъ

               Йа"В!,а поглеДнала съ изключителна тревога на Знеполското възстание. Ето защо
               Високата порта разпоредила, водителите да бадатъ откарани за разпитъ и сж-
               дене чакъ въ Цариградъ а не въ София, Пловдивъ или Одринъ гдето Сжшо
               имало върховни турски съдилища и здрави затвори.                       Р             ’ Щ ’

               Тежка участь постигнала
               мълва за   скри™ бунтовническаИдеятелность ^Гь^ТрГрГя &
               нииПъТп“ МУ Ч0в4къ Гиг° ГРиг°Р°въ достагналаР до ушит* на турскит* за?ел
               ници въ Трънъ, които не закъснели да донесатъ това на представителя на властьта
              нит^жертшГ би чи 'уловен1“70 Сали'ага- единъ твърде жесгокъ чов*къ. Набеляза-
              г Ич!!Р 6 уловени и оковани въ вериги. Знаейки за големите
              Г. Марковъ съ турските първенци и особено за личното                              връзки на
                                                                                му приятелство съ ниш-
              кия паша, което нещо би могло да смегчи участьта на двамата революционеои
              веиъ' За               едИНЪ пъкленъ начинъ за унищожаване на влиятелния търго-
              убиятъ Маоковъ не!?жГЛраВаТа СИ’ аГЗТа ТЗЙН0 разпоРеДилъ ДО своите заптиетаРда
              ня! м Р            нЪк*де изъ пътя при откарването му въ Нишъ, ужъ за оазслед-
                 йлягг,НаИСТИНа’ П0 Пу^ТЯ за Нишъ’ ВСР'ЬДЪ разлистените балкански усои къмъ
              сВласотинци конвоите отрезали главата на окования въ вериги самоотверженъ
              борецъ за свободата на своя роденъ край. А куриерътъ Гиго Григооовъ билъ
              зоВ?еРп.еНЪпВЪ П0дзе^ият5 на Нишкото кале. ВъеднаР килия, безъР Р ^
                                                                                           никакъвъ про-
              зорецъ, до самата река Нишава, лежайки
                                                              въ вода, която се стичала отъ стените
              будниятъ синъ на Знеполе скоро угасналъ          мъченически.
              Повече отъ три години никаква весть не дошла
                                                                       отъ цариградските заточеници

               126
   118   119   120   121   122   123   124   125   126   127   128