Page 134 - trnski_kraj

Могатъ да се посочатъ три главни причини за бунтовническия духъ въ Трънско: N
1) произходящи отъ характера на трьнченина ; 2) вътрешни (местни) и 3) външни.
Трънчанинътъ е много привързанъ къмъ своя домъ и е краенъ
индивидуалисть. Точно тия му качества го правятъ да цени надъ всичко
личната си свобода, за което е готовъ на всички жертви; и като бунтовникъ
и като войникъ въ боя, храбростьта му е недостижима и съзна-
те л на качествата на неговата природа, затова той се не подава на деморали-
зация. Размирните борби се подхранваха и отъ чисто вътрешни (местни) причини
— страданията на народа. Следъ кърджалийското време, турците подложиха насе­
лението на безогледенъ обиръ чрезъ тежки данъци, които данъчната власть съби­
раше по единъ много жестокъ начинъ, за да изцеди и последната пара отъ ого­
лилото население, а освенъ това османлиитТ подхвърлиха на поругание и семей­
ната честь на обезправения робъ, безчестейки женската челядь и завличайки за
турските хареми най-хубавите моми, които биваха потурчавани. А като най-главна
външна причина за уякчаване вярата на народа въ едно близко освобождение,
посрЪдствомъ въоръжена — прикрита и открита — борба, бе влиянието на сръб­
ските борби. Паралелно съ бавното изтриване на сръбските свободи, узреваше и
бунтовническиятъ духъ въ знеполци, толкозъ повече, че въ всичките четнически
борби по Моравско, както и въ областните сърбски възстания и войни, трънскитЬ
майстори въ Сърбия и знеполчани взимаха бойно участие.
Горните причини предизвикаха Знеполското възстание (Беглишкиятъ джубуръ)
презъ 1830 година. Следъ печалния завършекъ на тази открита борба, населението
остана да пъшка подъ натиска на едно тираническо управление, и, невиждайки
другъ начинъ за отпоръ, по-буйните и по-просветените люде се отдадоха на под-
молна съзаклятническа неорганизирана борба, борба за отмъщение и за наказание
на проявилите се съ своите издевателства турци.
Едни отъ най-непокорните и безстрашни съзаклятници беха жителите на с. Кли­
сура, особено тези, населяващи многото махали, закътани, като опасни гнезда, по-
средъ големите гори. Далечъ отъ погледа на турската власть, тези високи, ши-
рокогърдести здравеняци се занимаваха повечето сь контрабанда на тютюнъ, на
разни други стоки и на добитъкъ. Свикнали на единъ воленъ животъ, те съвсемъ
не можеха да понасятъ каквото и да било притеснение, и ако се случеше некой
ревностенъ представители на властьта да стеснява свободата и непочтената имъ
търговия, то не се минаваше много и той изчезваше безследно. Никакви разслед­
вания не беха въ състояние да разкриятъ неговите следи. Клисура бе станало
едно опасно место за турците и те не смееха да минаватъ презъ него поединично,
нито пъкъ се решаваха да нощуватъ тамъ.

Страшилище за турците беше Димитъръ Стрезинъ отъ махалата Долни Срезини
на с. Клисура. Единъ день дошелъ въ къщата му висшъ турски чиновникъ съ
трима аскери охрана, пътуващи за Нишъ. Богатата къща на Димитрия дала пре-
красенъ приемъ на пътниците — ядене, пиене и удобни легла; а четирите хубави
дъщери на стопанина допринесли много за доброто разположение на високия
гостъ. Увлеченъ отъ красотата на две отъ момичета — Пена и Гюрга, последниятъ
изявилъ желание момичетата да го окъпятъ и следъ това да споделять лег­
лото му. Той заповедалъ на своите хора да наглеждатъ конете и да спятъ при
техъ въ обора, който билъ на другия край на големия дворъ. Бащата, ужасенъ отъ
желанията на турчина, при все това, заповедалъ на дъщерите си и те приготвили
възврела вода въ казана за ракия, но тъмна мисъль обхванала горкия човекъ.
Той повика тайно брата си Станчо и други двама верни хора, за да му помогнатъ
въ отмъщението, което билъ скроилъ. Когато двете му дъщери насапунисали целото
тело и очите на турчина, скритите мъже пристъпили тихо и излели върху голия
сластолюбецъ единъ грамаденъ котель врела вода. Нещастникътъ неможалъ даже и
звукъ да издаде преди смъртьта си: целата кожа се свлекла, а очите му по­
белели, замръзнали въ страшенъ ужасъ вънъ отъ орбитите. Следъ това Димитрия
и другарите му избили и охраната. Още презъ нощьта попарениятъ турчинъ билъ
заровенъ подъ единъ глогъ въ местностьта на „Кръстина валявица“, а тримата
аскери — подъ една бука при махалата Долни-Стрезини. Седлата и дисагите мо­
мичетата изгорили, а мъжете откарали конете презъ „Тараиа“ къмъ „Чемерникъ“

137