Page 135 - trnski_kraj

I

и ги напъдили голи. Пена въ последствие се оженва за попъ Михаила въ Леп
венъ, а Гюрга — за Миладинъ Мановъ Дракевъ. Често следъ освобождението
юрга сочела на свойте близки лобните места на заровените. Нейните снахи
баба Катя Митева (жива) и Парашкева Петрова потвърждаватъ това. Това се е
случило около 1863 година. Костите на убитите и сега се намиратъ тамъ. Тур-
цитТ не можали да узнаятъ нищо по изчезването на техния голТмецъ и охраната
му. Следъ нТколко години, обаче, зле изпатилъ и дТдо Димитрия. Минаващи турни
презъ неговия домъ, поискали да имъ заколи две агнета, но ?ой отказалъ Единъ
отъ турцигЬ посегналъ да коли едно агне. Лютата свада завършила съ единъ
пребить турчинъ, когото дТдо Димитрия халосалъ по главата съ?тежъкъ
колецъ.
Дълго време турски заптиета търсили безрезултатно убиеца, който се укривалъ
при верни хора, но единъ день то издебнали и убили. Това се подтвържава отъ
неговите наследници и отъ живия дТдо Иванъ Кацара отъ с. Клисура Така за
КтрГюначТга УИНИЯТЪ ХЗРаШШ ДимитъРъ СтРези*ь. Турчите го наричаха

Друго страшилище за турцитТ билъ Илия ПТинъ
отъ махалата ПТина на с. Кли-
сура. Презъ живота си той убилъ двама турци. Какъ е завършилъ съществуването
си и този врагъ на притеснителигЪ _ не е известно.
Почти въ всички трънски села поляци (пъдари) били турци. Главната имъ работа не
лонагя°тЛт,К0Чя3 Д3 ПЗЗЯТЪ имотигЬ на селяните, колкото да шпиониратъ народа и да
безштатш)33 ВСИЧК0 На властьта* Те тормозели населението и
/-4. На нокошки, масло, овци, дрехи и пари за властите и за туп-
скит-Ь хареми въ Трънъ. Между населението на селата Насалевци и КожинциУсе
слелаРЗЛт\РЗГТТъИ Х°Р3’ К°И™ ПРеТрепали тайно своите поляци и неТташли
следа отъ гЬхъ. Тези случаи били добъръ урокъ за другите селски поляци които
станали много внимателни къмъ населението, следъ изчезването на тТхнитТ другари-
Измежду всичките трънски села само въ с. Кожинци имало турски заселници
чифликчии. Истинска напасть за това малко балканско село б"Ьха четиримата чиф-
ликчии и н^колкото техни аргати.

Селяните били заставени отъ чифликчиигЬ подъ дулото
пищови и на волските имъ камшици, безплатно на черногорските имъ
да пасятъ и хранятъ добитъците
имъ, да косятъ селските ливади, да женатъ и да изчистатъ големите пространства
неограничените господари! кГ зТрТяД Е

открито, но това само отегчило живота имъ, особено следъ като убили поляка
си турчинъ. За отплата чифликчиитЪ убили двама селяни, но това оше пппрчр по­
двама селяни, но това още повече раз-
духало враждата. По това време дошелъ
РТпоГГ т““А“,в,1Ш време дошелъ въ селото за свещеникъ попъ Тодоръ
Ковачевъ, родомъ отъ с. Радово, възпитаникъ на училището на най-събуденото
тогава с. Ярловци. Неговото застъпничество за народа и постоянигЬ му свади съ
чифликчиите озлобили
дотамъ последните, че същите решили да гоубиятъ Единъ
разправия между свещеника и
турците, единъ отъ последните гръмналъ върху му отъ близко разстояние, но кур-
шумътъ само се хлъзналъ подъ кожата на
’ темето, безъ да пробие костьта. Следъ

с. Горочевци, гдето свещеникътъ съ свои верни хора ги настигналъ Р Р
и претрепалъ.
Ьезчестия надъ женската челядь и отвличания на хубави моми за турски хареми
или чести явления въ трънския край. Само въ харемите на турските заселници
тЪУ1РЪНЪ бИЛИ заключени Дасетина българки, отъ които седемь трънчанки. Освенъ
ехъ, много други украсявали харемите на турските първенци въ Нишъ, София
- ВеРлиГМрЪ; В Харема на сУлта«ския неограниченъ комисарь за Нишкия санджакъ
Ьели Мемедъ. Появяването на двамата мисити на сластолюбивите аги
бандитите Мустафа Булюкъ-баши или Тава-ага въ некое село или и паши —
ставяло въ трепетъ нещастните родители, града, по-
защото предстоело некое отвличане.

138