Page 136 - trnski_kraj

Дълго време това срамно посегателство върху семейната честь на трънчанина
вилнЯело безнаказано изъ трънския край. Сигналъ за борба срещу злото далъ
много буйниятъ свещеникъ попъ Григория попъ Василевъ. Водейки единъ животъ,
преизпълненъ съ опастности, като контрабандистъ на тютюнъ и добитъкъ, той
често гледалъ смъртьта право въ очитЯ и билъ свикналъ да се бори чрезъ своята
хитрость и юначества. Така когато срещу къщата му въ Баринци на една поляна
задъ рЯката, отседнала подъ чадъри (палатки) разбойническа банда на Мустафа
Булюкъ-баши, за да отвлече една отъ тритЯ му красиви дъщери, попъ I ригория
не само, че не се уплашилъ, но скроилъ и единъ заговоръ за отмъщение. 11о това
време той женелъ своя братъ. На нЯколко пъти бандата идвала въ дома на попа
ужъ да честити, но булката и момитЯ старателно се криели по съседскитЯ къщи.
Изгубили търпение, бандитЯ заповядали на попа да покаже булката, за да я дару-
ватъ, и дъщеритЯ си. ТЯ не подозирали, че вЯрни хора на свещеника I ригория
следЯли всЯка тЯхна стъпка, особено на главатаря Мустафа, вече отъ десетъ дни.
Една вечерь последниятъ, доста пийналъ, се върщалъ отъ града за своя станъ
подъ чадъритЯ. Той и не забележилъ даже, какъ безшумно го настигнали три ма­
скирани сЯнки задъ края на града; той нЯмалъ възможности да каже и да изви­
ка, когато сЯнкитЯ здраво стегнали шията му съ въже, поваляйки го на земята.
Късата борба свършила съ удушването на народното плашило. Още презъ нощьта
турчинътъ билъ заровенъ два метра дълбоко въ пЯсъка на рЯка Ерма надъ Ьа-
бинъ мостъ. Търсенията и разследванията не дали никакви резултати. Мустафата
изчезналъ, като въ дънъ-земя. ИзплашенитЯ негови хора побързали да напуснатъ
трънски край и не се върнали вече. Живата сега дъщеря на свещеника — баба
Ана, предавайки думитЯ на баща си, и знаейки за неговия подвигъ, разказва, какъ
баща и я заставилъ да се закълне предъ евангелието, че ще пази всичко въ наи-
голЯма тайна.
Около две години следъ изчезването на Мустафа Буюкъ-баши, билъ претрепанъ
и другия грабитель на моми — Тава-ага. Едвамъ следъ освобождението се разбра,
че това 6Я работа на нЯколко бучни глави отъ с. Бераинци, насочени къмъ пре-
махването на този злодей ртъ даскала Димо Петричевъ. По този начинъ, трънчани
отплатиха злодеянията на двамата разбойници.

Годината 1862 била забележителна за знеполския край. РаботницитЯ на голЯмия
и единственъ тогава предприемачъ въ Сърбия, Грозданъ Илиевъ Джорджинъотъ
с. Насалевци, Трънско, следъ завърщането имъ презъ есеньта 1861 г. въ ^неполе,
донесли новината, че Сърбия се готви за война съ Турция презъ 1862 година,
Тази весть развълнувала духоветЯ на народа и особено на по-събудената му инте­
лигенция, която не закъснЯла да влЯзе въ връзка съ сърбското правителство и
съ групиранитЯ въ Сърбия българи-емигранти за една съвмЯстна борба противъ
турското владичество. При всичкитЯ свои възстания, Сърбия винаги търсела въо­
ръженото сътрудничество на българитЯ отъ Тимошко, Моравско и Знеполско,
обещавайки на довЯрчивия българинъ подкрепата си за извоюване и на българ­
ската свобода. БългаритЯ безогледно се хвърляли въ кървавитЯ борби, безъ да
правятъ оная тънка разлика помежду българи и сърби, както това правЯли шума-
дийцитЯ; сърбската кауза тЯ приемаха, като своя, защото могъщиятъ вЯковенъ
врагъ 6Я общъ и за двата братски славянски народа. Бъдещето, обаче, унищожи
по най-бруталенъ начинъ панславянския идеализъмъ, върху които българитъ
градЯха своитЯ златни кули. Въ началото на пролЯтьта 1862 година Гиго ПЯевъ
отишелъ въ БЯлградъ ужъ по търговски работи. Тамъ българската емиграция
била групирана вече отъ Раковски въ общо ядро, подъ името „Български оъл-
градски легионъ“, чиято задача била да подпомогне борбата срещу 1урция
съ повсемЯстни възстания, особено по западнитЯ области по робуваща България,
за която цель легионеритЯ трЯбвало, следъ обявяването на Сръбско-турската воина,
да прехвърлятъ границата и да вдигнати на оръжие българското население. 1 иго
ПЯевъ останалъ очарованъ отъ буйнитЯ проповЯди на българскитЯ хъшове, начело
съ Раковски, Левски, Караджата, Хр. Македонски, В. Друмевъ Ив. Касабовъ и др.,
както и отъ щедритЯ обещания на сърбскитЯ военни власти. Нему се възложило
да подготви, заедно съ вЯрнитЯ си пругари, Знеполе за великата борба и, следъ
като му се извести опредЯлената дата, да се обяви народниятъ бунтъ. Следъ за­

139