Page 137 - trnski_kraj

връщането му въ Трънъ, за ржководно т-Ьло на бждещето възстание се избралй
най известните по своето родолюбие лица: Гиго Пеевъ, архимандридъ Мисаилъ
ЦвЪтковъ Байкушевъ отъ гр. Трънъ (той е билъ най-просвТтенъ трънчанинъ,
чийто животъ и народополезна деятелность напълно го поставятъ, като достоенъ
последователь на Паисия Хилендарски и Софрония Врачански), свещеникъ Гри-
гория Магеровъ, Веселинъ Минчевъ отъ с. Глоговица, хаджи свещеникъ Нико-
димъ и др.
Едвамъ що отпочнали изплитане мрежата на съзаклятието, народните хора били
издадени на турците отъ родоотстжпниците Бинкичъ отъ с. Милославци и Ми-
хаилъ Кьорчинъ отъ с. Насалевци. По заповТдъ на прочутия Митхадъ-паша,
който лично извършилъ разследването, оковали бунтовниците въ вериги и ги
затворили въ Нишкото кале, гдето почти безъ храна излежали 40 дена въ влаж­
ните и съвсемъ тъмни подземия. Благодарение влиянието и златните лири на
Пееви, съ посредничеството на нашия българинъ Миха Димушовъ, заточениците
били пустнати на свобода съ разсипано вече здраве. Отъ измръзване въ подзе-
мията, на Гиго ПЬевъ, въ последствие, окапали мускулите по краката му.
Поради издайничество, следователно, подготовляваното знеполско възстание презъ
тази година било осуетено отъ турската власть.

Известно е, че Сръбско-турската разпра презъ 1862 година завърши съ помирение
помежду враждуващите и че нашите хъшове отъ Българския белградски легионъ
беха най-жестоко подиграни и подхвърлени на преследвания отъ страна на сръб­
ската власть, по настояване на турците. Преди помирието, обаче, кървава дань въ
тази сръбска разпра дадоха 60 души знеполчани. Както се спомена, големиятъ
знеполски предприемачъ-строитель Грозданъ Илиевъ Джорджинъ, който въ про­
дължение на 48 години до освобождението ни воделъ многобройни работнически
отреди въ Стара Сърбия, и тази година настанилъ въ Кюприя, Паракинъ, Майданъ
и други места около 500 души свои майстори на работа. Следъ образуваното на
българската легия въ Белградъ, при него въ Кюприя дошелъ Раковски. Отъ
името на легията и на сърбското правителство Раковски поканилъ Гроздана и не­
говите хора да взематъ участие въ предстоящата война. Грозданъ безъ да чака
друга покана, събралъ работниците и изпратилъ на сърбите една чета отъ 60 души
доброволци, заедно съ войвода, а останалите си хора разделилъ на три отреда
по 100 души, които подъ негово ржководство и сътрудничеството на запознати
съ оржжието бжлгарскн хьшове, започнали усилено воено обучение въ Паракинъ.
Преди обявяване на войната, сърбите отправили знеполската чета къмъ турската
граница, некжде северно отъ Нишъ, за да мине границата къмъ берковския бал-
канъ, като уверили четата, че нейното настжпление ще бжде подкрепено и послед­
вано отъ сръбска войска. Четата изпълнила съ бойове блестящо дадената й за­
дача, но когато се задълбочила въ балканите никаква сръбска войска не следвала
техния победоносенъ маршъ. Скоро турците се окопитили и обградили отъ вси
страни храбрите знеполчани. Така изоставени, безъ никаква помощь и излъгани
отъ сърбите, трънчани до единъ се принесли въ жертва за сръбската кауза.
Четата била съставена изключително отъ знеполци, родомъ изъ селата на Трънско
Краище: Пенкьовци, Декьовци, Дълга-лука, Видраръ, Долна-Мелна, Горочевци,
Душанци, Секирна, Кжшле и Горна-Мелна. Вследствие сръбско-турското помирение,
останалите три отреди отъ по 100 души Грозданови майстори не взели иикакво
бойно участие вътази война, но техната готовность да се борятъ и мратъ за сво­
бодата, заедно съ своя любимъ вождъ капитанъ Грозданъ, както наричали зне­
полци предприемача си, е едно указание, доколко будното народно съзнание у
знеполци било една жива сила, готова винаги да се преобрази въ бунтове и кър­
вави борби за достигане всебългарския идеалъ — освобождението.
Починалиятъ миналата година на 104 годишна възрасть майсторъ Гюра Филиповъ,
работникъ при капитанъ Гроздана презъ 1862 година и неговъ съселянинъ, умееше
да предава своите спомени безъ украшения но съ големи подробности, които
бистрата му паметь, макаръ и старческа, бе упазила. Това, които се знаело отъ
самия капитанъ Грозданъ и отъ майсторите му, всички вече покойници, но почти
забравено, дедо Гюра Филиповъ го възстанови. Отъ избитите 60 души четници
турците узнали вината на Гроздана. Последниятъ несмеелъ да се завърне въ

140