Page 145 - trnski_kraj

немо, а ви да сте готови сви“. И продължава Соколовъ: „Азъ не могу подробно
да ви опиша колко се Сърбия справля и ако сега се не освободимъ, н-Ьма нико-
гашъ;
ското правителство" НиПребе на«кЛГдзатичаме и да се мо^им^за^шмоштъ и

/,иии коня, — сичко е пописано.у войска отъ 17 — 50 години“.
СърбитЪ беха изгубили доверие на българските революционни кръгове още отъ
година, когато доброволците отъ Белградския български легионъ, които
еха привлечени въ Сърбия съ обещанието да бждатъ подпомогнати и изпратени
въ Ьългария за повдигане на възстание, едновременно съ обявяване на войната съ
Турция, бидоха подложени
на преследвания и арести отъ страна на Сърбия, следъ
като последната се споразумя съ турцитЬ. Това недоверие още повече се утвърди
под^лбата^а11 България, Р°МЪНИЯ " СЪРбИЯ “

гтпЛЪКИ Т0Ва печално минал0- въпреки неприязнените отношения помежду двете
страни, прозорливиятъ умъ на младия ратникъ Симо Соколовъ схващаше голе
!!й13а освободителното дело на България отъ задружните и едновременно
ни действия на българи и сърби, толкозъ повече, че едните и другите беха
безвъзвратно решили да отпочнатъ борба на животъ и смърть съ турската импе-
?ояа Г РГпТ. СЪ СДН0 всенаР°дно възстание, а вторите съ^ една война. Освенъ
«1 ° °Л0ВЪ' ВЪ качеств0т0 си на представители на българската емиграция
бе постигнали споразумение при една среща въ Белградъ презъ 1876 година съ
водителите на Босно-херцеговското възстание — попи Зимоничъ и Пелагичъ с по­
редъ което това възстание на всека цена требваше да продължи и презъ’ 1876
въчгтя ’ К0Га^° 1Ц^Ха да бждатъ обявени Сръбско-турската война и всебългарското
стание, (Изъ архива на Соколовъ). По такъвъ начини турската войска щеше
да ^ к ДС заангажИРана на много бойни места и, следователно, отслабена. Тези
п п и п п рдоводина С. Соколовъ изиграха решителна роля
ри преговорите. Централниятъ революционенъ комитети въ Букурещъ се
Чеоняевъ кой?п Йрба СрбЩУ °бщИЯ врагь- Това стана достояние и на генерали
яРйг 615 ИздеиствУвалъ разрешение отъ царя за участието на добро­
волци, действуващи офицери, въ организирания вече отъ него две хиляденъ добро-
наЛобтпгя°яТРеДЪ- Пос™гнат°то споразумение бе отъ върховно значение за успеха
о\аъ1Ги~Г° Д’ЬЛ0' °СЛществилъ веднажъ тази голема цель, С. Соколовъ
с1оби^ „ Рп™1^^значителната личность измежду българските емигранти въ
Ромъния. Имаики доверието на управляващите среди, съ които го свърз­
ваха лични връзки, той превъзхождаше и по образование, и шпжултура и съ влия
нието си надошлите въ Сърбия български войводи. А освенъ то^ва^ършениятъ
генъНбпенъФняЦцеяРСКИ КУ^СЪ ВЪ №градъ МУ определяше едно место на просве-
тенъ боенъ началникъ. Пламененъ патриотъ, строгъ и справедливъ, крайно пожерт-
вувателенъ, работливи, честенъ въ помислих* си, открити и мно^о храбъръ-това
с* качествата на неговия ц*лостенъ характери, надъР които владееше една Те-
преклонна воля. Той бе роденъ да заповедва, и още по-важното да налага из-
пълнението на заповедите му, понекога даже съ камшикъ въ ръка.

ние

стъръ нареждаше „до Гиургевъ ден нигде да не зафане“ възстанието и че , они
сърбвт^ да дадж знакъ. . . а до тогава да се работи тайно“. Наистина
снабдяването и въоръжаването на новосъбраната войска не беше работа за ме-
сецъ, два, три. Другояче, обаче, се развиха работите съ българското съзаклятие.
1урската власть бе надушила готрещето се възстание въ България и бе пред-
приела безогледнз хайка срещу първенците на големото народно дело, много отъ
които беха хвърлени по затворите. Мерките на властьта застрашаваха да усуе-
тятъ бунта на раята, подготовляванъ отъ дълги години съ толкова потаенъ трудъ

148