Page 145 - trnski_kraj
P. 145

немо, а ви да сте готови сви“. И продължава Соколовъ: „Азъ не могу подробно
                  да ви опиша    колко се Сърбия справля и ако сега се не освободимъ, н-Ьма нико-
                  гашъ;
                  ското правителство" НиПребе на«кЛГдзатичаме и да се мо^им^за^шмоштъ и



                  /,иии коня, — сичко е пописано.у войска отъ 17 — 50 години“.
                  СърбитЪ беха изгубили доверие на българските революционни кръгове още отъ
                        година, когато доброволците отъ Белградския български легионъ, които
                   еха привлечени въ Сърбия съ обещанието да бждатъ подпомогнати и                изпратени
                  въ Ьългария за повдигане на      възстание, едновременно съ обявяване на войната съ
                  Турция, бидоха подложени
                                                на преследвания и арести отъ страна на Сърбия, следъ
                 като последната се споразумя съ турцитЬ. Това недоверие още повече се утвърди
                 под^лбата^а11 България,                                            Р°МЪНИЯ " СЪРбИЯ “

                 гтпЛЪКИ Т0Ва печално минал0- въпреки неприязнените отношения помежду двете
                 страни, прозорливиятъ умъ на младия ратникъ Симо Соколовъ схващаше голе
                        !!й13а освободителното дело на България отъ задружните и едновременно
                     ни действия на българи и сърби, толкозъ повече, че едните и другите беха
                 безвъзвратно решили да отпочнатъ борба на животъ и смърть съ турската импе-
                 ?ояа Г РГпТ. СЪ СДН0 всенаР°дно възстание, а вторите съ^ една война. Освенъ
                 «1        ° °Л0ВЪ' ВЪ качеств0т0 си на представители на българската емиграция
                 бе постигнали споразумение при една среща въ Белградъ презъ 1876 година съ
                 водителите на Босно-херцеговското възстание — попи Зимоничъ и Пелагичъ                 с по­
                 редъ което това възстание на всека цена требваше да продължи и презъ’ 1876
                 въчгтя ’ К0Га^° 1Ц^Ха да бждатъ обявени Сръбско-турската война и всебългарското
                    стание, (Изъ архива на Соколовъ). По такъвъ начини турската войска щеше
                 да ^ к ДС заангажИРана на много бойни места и, следователно, отслабена. Тези
                 п п и п п рдоводина С. Соколовъ изиграха решителна роля
                  ри преговорите. Централниятъ революционенъ комитети въ Букурещъ се
                 Чеоняевъ кой?п Йрба СрбЩУ °бщИЯ врагь- Това стана достояние и на генерали
                         яРйг 615 ИздеиствУвалъ разрешение отъ царя за участието на добро­
                 волци, действуващи офицери, въ организирания вече отъ него две хиляденъ добро-
                наЛобтпгя°яТРеДЪ- Пос™гнат°то споразумение бе отъ върховно значение за успеха
                о\аъ1Ги~Г° Д’ЬЛ0' °СЛществилъ веднажъ тази голема цель, С. Соколовъ
                с1оби^ „ Рп™1^^значителната личность измежду българските емигранти въ
                           Ромъния. Имаики доверието на управляващите среди, съ които го свърз­
                ваха лични връзки, той превъзхождаше и по образование, и шпжултура и съ влия
                нието си надошлите въ Сърбия български войводи. А освенъ то^ва^ършениятъ
                генъНбпенъФняЦцеяРСКИ КУ^СЪ ВЪ №градъ МУ определяше едно место на просве-
                тенъ боенъ началникъ. Пламененъ патриотъ, строгъ и справедливъ, крайно пожерт-
                вувателенъ, работливи, честенъ въ помислих* си, открити и мно^о храбъръ-това
                с* качествата на неговия ц*лостенъ характери, надъР които владееше една Те-
                преклонна воля. Той бе роденъ да заповедва, и още по-важното                да налага из-
                пълнението на заповедите му, понекога даже          съ камшикъ въ ръка.


                ние




               стъръ нареждаше „до Гиургевъ ден нигде да не зафане“ възстанието и че , они
                сърбвт^ да дадж знакъ. . . а до тогава да се работи тайно“. Наистина
               снабдяването и въоръжаването на новосъбраната войска не беше работа за ме-
               сецъ, два, три. Другояче, обаче, се развиха работите съ българското съзаклятие.
                1урската власть бе надушила готрещето се възстание въ България и бе пред-
               приела безогледнз хайка срещу първенците на големото народно дело, много отъ
               които беха хвърлени по затворите. Мерките          на властьта застрашаваха да усуе-
               тятъ бунта на раята, подготовляванъ      отъ дълги години съ толкова потаенъ         трудъ


                148
   140   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150