Page 142 - trnski_kraj
P. 142

Изразъ на накшгЪлото турско негодувание противъ непокорната рая било нападе­
             нието на манастира „св. Архангелъ“ въ 1874 година, когото черкезите ограбили и
             отчасти опожарили, но не успали да убиягъ игумена Саватия, който навреме
              се укрилъ.
              Следъ обесването на великия апостолъ на свободата, дякона Левски, както е изве­
             стно, революционното дело се разстрои и възстанието за презъ 1873 год. бе осуе­
              тено. Власинскиятъ (Трънскиятъ) революционенъ комитетъ остана изолиранъ дълго
              време отъ централата, но, при все това, неговите първи люде продължиха да сЪ-
              ятъ семето на бунта и да се въоръжаватъ. Съ паричните дарения на знеполското
              население те закупиха оръжие отъ Сърбия, което се пренасяше по комитетските
              канали отъ попъ Григория попъ Василевъ и други въ Трънъ, та когато удари ча-
              сътъ на българското освобождение, както ще се види, щЪло Трънско възстана и
              образуваните чети тогава можаха да отбиятъ турските нападения, само благода­
              рение въоръжената съпротива на трънчани.
              Следъ упадането на революционното дело, поради обесването на Василъ Левски
              и Димитъръ Общи, дълго време Власинскиятъ (Трънскиятъ) революционенъ ко­
              митетъ остана безъ връзка съ централата. Едвамъ презъ 1874 година връзката бе
              възстановена. Димо Летричевъ получи окръжно, издадено отъ името на Време-
              ния централенъ революционенъ комитетъ съ седалище гр. Браила, съ което се
              нареждаше комитетските хора да не дразнятъ турската власть, но да влезнатъ
              въ близость съ същата, за да узнаятъ замислите й по отношение на революцион­
              ните комитети и комитетските хора и въ зависимость отъ това да се направлява
              бъдещата деятелность на комитета и второ — да се работи най-много въ полето
              на училищната просвета. Това окръжно бе литографирано, почеркътъ бе на Хр.
              Ботйовъ, и бе подписано отъ Л. Каравеловъ, Хр. Ботйовъ, Ст. Стамболовъ, Ив.
              Евст. Гешевъ, Овчаровъ и други трима. Въ последствие то остана въ по-малкия
              братъ на даскалъ Димо — Тодоръ Р. Петричевъ. Друго нареждане отъ тази
             временна централа не се получи.

              Въ това състояние се намираше освободителното движение въ трънско-знепол-
             ския край въ навечерието на кървавата 1876 година.






































                         Т-Ьзи, които помагаха на героитЪ за свободата на родния край.




              Сборникъ Трънски край — 19.                                                           145
   137   138   139   140   141   142   143   144   145   146   147