Page 143 - trnski_kraj

Трънскитгь доброволци въ Сръбско-турската
война —1876 година

Отъ Левъ Т. Петричевъ

Посятото бунтовническо семе отъ великия Раковски, този гений на най-голЪмигЬ
български добродетели, който организира, стегна и осмисли бунтовническата борба
по всички кжтове на Балканския полуостровъ за събаряне на Османската импе­
рия, даде обилни плодове въ Босна, Херцеговина, Черна-гора и Сърбия, следъ
обхождането му на тия страни, напускайки огорченъ Сърбия въ 1862 година. Както
въ Гърция, Македония, Тракия, Мизия, Влашко, Сърбия и Бесарабия, така и по
западните краища на полуострова, Раковски бе разтърсилъ духовете на напред-
ничавата робуваща интелигенция и бе възпламенилъ волята и за открита кървава
разправа съ петьвТковнигЬ тирани.
Затихналото презъ зимата 1875/76 година възстание въ Босна и Херцеговина, из­
бухна съ още по-голЪма сила презъ пролЪтьта на 1876 година. Славата на възста-
ническигЬ главатари — попъ Зимоничъ, Пелагичъ, Петко Павловичъ и Мичо Люби-
братичъ се разнесе, като мълния изъ всичките краища на княжество Сърбия. Сър­
бите, които още преди една година б-Ьха струпали войски на турската граница,
сега не само открито подпомагаха възстаналия народъ, но подъ влиянието на първо­
началните възстанически успехи и особено следъ избухване и на Черногорското
възстание, подъ водителството на князъ Никола Черногорски, отпочнаха една
трескава подготовка на своята войска за окончателна разправа съ турското влади­
чество. Князъ Миланъ не можеше да не се подчини на общественото мнение въ
полза на войната, толкозъ повече, че както той, така и правителството му се вдъх­
новяваха отъ идеята за Велика Сърбия, въ границите на която да включатъ всичките
земи отъ Адриатика до тази линия на изтокъ, далечъ задъ София и Самоковъ, а
може би и до Пловдив ь и до Одринъ, до която сърбите би достигнали при едно
турско поражение. Войнствениятъ духъ се разпалваше и отъ сръбските вестници
„Сръбске новине“ и „Истокъ“, както и отъ издаваните въ Влашко български бун­
товнически листове „Нова България“ и „Български гласъ“. Гол^мъ отгласъ наме­
риха въжделенията и борбите на балканските славяни, както винаги, и въ широката
руска душа. „Славянскиятъ благотворителенъ комитетъ“ въ Москва съ една забе-
лежителна настойчивость развиваше най-широка пропаганда всредъ руското обще-
ство за подпомагане на борбата на кръста срещу полумесеца, въ резултатъ на
което, големи парични помощи се преливаха отъ касата на:гх)митета въ Сърбия.
А една внушителна часть на руското офицерство и граждани, отзивчиви къмъ стра­
данията и борбите на своите балкански братя, и възпламенени съ горещите позиви
на генералъ Черняевъ въ руските вестници, беха готови да постжпятъ въ редовете
на сръбската войски, като доброволци.

Но най-големъ тласъкъ за ускоряване на Сръбско-турската война даде революцион­
ната дейность на българите. Решението на Българския централенъ революционенъ
комитетъ въ Букурещъ, отъ 12. августъ 1875 година, за повдигане на общото въз­
стание въ България презъ пролетьта на 1876 година, бе известно и на сърбите и
на генералъ Черняевъ, който бе въ връзка съ революционните кржгове въ Буку­
рещъ. Това се потвърждава отъ всичките тогавашни историци и участници въ тази
война: П. Гейсманъ въ книгата му „Сръбско-турската война 1876 година“, Хр. Н.
Македонски въ своите „Записки“, Т. Колевъ въ книгата му „Българските добро­
волци въ Сръбско-турската война 1876 година“, Ф. Симидовъ въ книгата му „По­
крита храбрость“, издадена въ Гюогево презъ 1877 година и кореспондентътъ на
„ Нойе фрайе пресе“ въ турската главна квартира — Майерсъ, който обяснява
бездействието на генералъ Черняевъ въ началото на войната съ думите: „ Несбжд-
нати мечти, възлагани на възстание въ България“. Въобще, въ навечерието на вой­
ната и следъ нейното започване, сръбското главно командуване и главно-команду-
ващиятъ генералъ Черняевъ възлагаха най-големи надежди върху едно всебългар­
ско възстание, особено следъ неколкото поражения надъ недисциплинираната, съ

146