Page 141 - trnski_kraj

попъ Иванъ Петричевъ. Семерджиевъ заедно съ свещеника отъ с. Стрелъцъ, Пи­
ратско, попъ Григория и Кола Суковски, образували въ Пиротско здраво комитет-
българско гнездо, което даже и следъ сръбската окупация на Пиротско —
1»77 година и презъ Сръбско-българската война 1885 година, води упорита борба
противъ сърбите. Връзка била установена и съ Нишъ. Комитетските пратеници и
куриери, които кръстосвали Моравско и давали среща въ Нишъ, хотелъ „София“
собственость на събудената и сърдцата българска баба Тана, която дала безпла­
тно храна, подслонъ и всякакво съдействие на комитетските Пратеници. При за­
връщането си вь Трънъ, обаче, куриерътъ Димитъръ Костовъ Полицая билъ поду-
шенъ и потърсенъ отъ турската власть, навярно непредпазливи негови думи били
дошли до ушитй на последната. Узнавайки навреме грозящата опастность, той
успълъ да избяга изъ Трънско, напущайки жена, деца и домъ, и се завърналъ въ
родното си село едвамъ следъ освобождението, покритъ съ ордени, рани и слава
като доброволецъ въ Сръбско-турската война 1876 година и Освободителната —
187/ година. Местото му било заето отъ Танча Пекличинъ отъ с. Бераинци, много
остроуменъ, хитър ь, съобразителенъ и храбъръ човЪкъ, който съ забележителна
вещина вършиль опасната си работа, кръстосвайки Вранско и Пиротско.
По такъвъ начинъ, подмолната деятелность на заклетите бунтовници изплитала
мрежата си въ разстроенета отъ пороци и мързелъ Велика империя на падишаха.
Димитъръ Общи много пжти още идвалъ въ Трънско. При последното му посе-
щение той обявилъ само на няколко души, че е решено вече отъ Централния ко­
митетъ всенародното възстание да пламне идущата 1873 година. Несломима вЪра
въ успъха на съзаклятието била обладала духа на бждащигЬ борци. Въ душите
имъ греела надежда за близкия край на тежкото иго, особено следъ като настъпи­
ла заоележителната 1873 година, но... толкова по-непоносимо било огорчението
когато известие отъ Софийския 'комитетъ донесло новината, че Д. Общи билъ
заловенъ отъ турските потери следъ обира на хазната въ Орханийския проходъ.
!ази зловеща новина все пакъ не могла да унищожи съграденото съ толкова
ТРУДЪ и опастности комитетско дело, и безъ заловения то могло да продължи
своя животъ. Но когато се разбрало, че Общи предалъ на турците комитетите и
хората имъ, смутъ обкванало замесените ратници. Н-Ькои отъ последните избФгали
по други краища на империята съ променени имена, както и въ Сърбия и въ
Влашко. Даскалъ Димо Петричевъ, като секретари на комитета, унищожилъ опас­
ната архива и, недавайки видъ на смутенъ човЪкъ, продължавалъ съ забележи­
телно привидно спокойствие учителската си работа. Въ Трънъ надошли турски
следспаени власти. Първата тТхна жертва била даскалъ Димо. Дали го е пре­
дали Общи, или пъкъ нТкакви слухове дошли до подозрителните власти за
този неблагонадежденъ учители отъ бунтовнически родъ, когото турците нена­
виждали, не могло да се разбере, но Петричевъ билъ арестуванъ, око-
ванъ и изпратенъ въ ареста на гр. Лесковецъ. Младата му жена Марга съ
първа мж.жка рожба на ржце последвала своя мджъ до Лесковецъ, но сълзите и
не могли да смегчатъ неговата участи. Заплашванията съ убийство и изтезанията
надъ даскала се оказали безсилни до разколебаят и волята му. По отношение
на комитета, той отказалъ всичко, непреставайки презъ време на мжченията му
да убеждава турските власти, че е жертва на лични неприятели завистници. Не­
говите уста не изказали нито едно име на съзаклятникъ, неиздали нито една
комитетска тайна. Даскалъ Димо Р. Петричевъ билъ крайно мълчаливъ, крайно
несъобщителенъ, крайно скроменъ и внимателен ь човйкъ. Той водилъ единъ на­
пълно скроменъ и въздържателенъ животъ. Но неговата мълчаливость и скром-
ность били едно прекрасно прикритие на несломимъ буденъ духъ, впрегнатъ отъ
една жилезна воля въ служба на народа, като просветители и бунтовоикъ. Тъкмо
тия му духовни качества изиграли спаситедна роля за Власинския революционенъ
комитетъ. Големото болшинство отъ трънските ратници не знаели имената на
главните комитетски водители, нито важните тайни. Петричевъ това доверявалъ
само на изпитани негови лични приятели, та и да искалъ некой да издаде нещо,
не можелъ да направи това, поради незнание. До турската власть били проник­
нали само слухове, но никаква важна улика не паднала въ ржщете имъ. И този
човекъ, който билъ на дъното на целото съзаклятие, се отървалъ отъ затвора, само
като подозренъ комита, а комитетътъ останалъ непокътнатъ.

144