Page 148 - trnski_kraj

Колко души български доброволци участвуваха въ тази война? Нашите историци
опред-Ьлятъ цифрата 3,000 души, което е съвсемъ неверно. Явно е, че сжщите сж
проучавалитозивъпросъсъвсемъ повръхностно отъ сръбски източници, които криеха
участието на българите въ тази война, щомъ като еж. намалили броя на българ­
ските борци най-малко съ 15,000 души! Още преди почването на боевете, Т.
Колевъ въ книгата си „Български доброволци въ Сръбско-турската война 1876
година“ изброява 10 чети съ около 3,000 души, г.одъ войводството на: Симо Со-
коловъ, Панайотъ Хитовъ, Филипъ Тотю, Дедо Иванъ, Д-Ьдо Ильо, Христо Ма­
кедонски, Лазаръ Костовъ, Райчо Николовъ, Тодоръ Велковъ съ Зандругъ Фили-
повичъ и войводата Тепавски (руски офицеръ). Споредъ сжщиятъ авторъ, къмъ 12.
юний, когато князъ Миланъ дошелъ въ Зайчаръ да поздрави четите, последните,
отъ прииждането на нови доброволци, се удвоили, така, че тФ станали по 400, по 500
и 600 души. Авторътъ казва: „Въ дринската и ибърската армии български до­
броволци не сж взели участие“. Сръбскиятъ полковникъ Лешанинъ, обаче, казва
че „българи имало въ дринската армия около 4,500 души“ — изъ книгата „По­
крита храбрости“ отъ Ф. Симидовъ. Въ своите „Записки“ войводата Хр. Македонски
бележи, че „въ Алексиначка-баня пристигналъ рускиятъ капитанъ Протопоповъ
съ нови 800 души българи; сжщо тамъ пристигналъ и поручикъ Стояновъ, бъл-
гаринъ на руска служба съ още 1,200 души, както и четите на попъ Енчевъ и
други български офицери на руска служба“, безъ да определя численостьта имъ.
Ф. Симидовъ въ книгата си „Покрита храбрости“ пише, че преди втория периодъ
на войната (примирието) капитанъ' Райчо събралъ въ Ромъния 60 момчета и за-
миналъ пакъ въ Сърбия, гдето четата му се увеличила съ 40 души новозаписали
се, плюсъ 210 друши, които представительтъ на българската емиграция въ Ромъния
Н. Живковъ събралъ и довелъ въ Сърбия, или всичко 310 души. Сжщиятъ ав­
торъ отбелязва, че до 10. септемврий, когато капитанъ Райчо бе назначенъ отъ
Черняевъ за командиръ на II волонтирски български баталионъ, последниятъ се
увеличилъ съ единъ народенъ командиръ съ 60 души. Симо Соколовъ въ споме­
ните си пише, че войвода на чета билъ и поручикъ Кекеровъ, българинъ на ро-
мънска служба. Споредъ професоръ Ем. попъ Димитровъ, този забравенъ ратникъ
билъ голЪмъ приятели и сподвижникъ на Хр. Ботйовъ. Соколовъ споменава, като
войвода на големи чети и дЪдо Цеко Войвода, Тодоръ (Тошо), Лесковчанина и
Калчо Пасковъ. Освенъ гореизброените източници за броя на българските добро­
волци, ще требва да се прибавятъ още около 2,000 трънчани. Едни отъ техъ,
около 350 души беха въ четата на Соколовъ, останалите — на работа при ка­
питанъ Грозданъ и плащани отъ сжщия, образуваха големата Брозданова чета, която
въ първия периодъ на войната не действуваше на източния (тимошкия) фронтъ, а
на югозападния. Сръбските шовинисти даватъ сведения, че тя била съставена отъ
сърби и отъ южносърбиянци. Това, което се знае отъ самия Грозданъ и отъ не­
говите четници, покойнци вече, както и отъ живите му другари доброволци при
него — Лазаръ Марковъ отъ с. Насалевци и Иванча Кацара отъ с. Клисура, Гроз-
дановата чета е наброявала около 1,000 души все отъ Трънско. Останалите 700
души трънчани, както и насъбралите се отъ Гроздана въ навечерието на вой-
ната, новодошлите охотници изъ Лесковско, Вранско, Паланечко и Кратовско, на
брой около 7,000 души, естествено капитанъ Грозданъ не можа да приеме въ
своята и безъ това голема чета. По негово нареждане, едни постжпиха въ руските
баталиони, а други въ сръбските, заедно съ своите народни командири, както ги
нарича П. Гейсманъ въ своята история. Димитъръ Андреевъ Шарийски отъ с.
Бояна, Софийско, тжрбачъ въ редовете на сръбската войска, потвърждава, че въ
неговия сръбски баталионъ и други сръбски баталиони имало цели роти трън­
чани и че Тома Ивановъ отъ с. Бусици, Трънско и Цано Груевъ били нераздел­
ните му другари. Димо Петричевъ, като началникъ на митницата Дъсчанъ-кладе-
нецъ следъ 1885 година, често отиваше на гости съ своя сръбски колега при 97 го-
дишния вече капитанъ Грозданъ въ с. Насалевци. Предъ техъ и предъ много се­
ляни Грозданъ надълго имъ разправяше за подвизите на неговите майстори, до­
броволци въ четата му и въ руските и сръбски баталиони. Местото не позволява
да се изложатъ спомените на малцина живи опълченци и на хилядите живи на­
следници на починалите трънски участници, които знаятъ подвизите на своите
братя, бащи, деди и роднини. Къмъ числото на българските бойци ще требва да

151