Page 147 - trnski_kraj

с. Насалевци, Трънско, се прехвърлиха въ Сърбия. Следъ т-йхъ помощницигй на
Грозданъ доведоха на н-йколко пати други 700 души, така че, при започване на
войната, въ Сърбия пребиваваха надъ 1,500 души трънчани, между които имаше и
такива. преб-йгнали скришомъ границата, а и други, които въобще отъ много го­
дини не б-йха се връщали по домовет-й, като провинени предъ турската власть.
Турската власть охотно улесняваше тази ежегодна емиграция, защото трънскит-й
майстори вс-Ька есень се завръщаха по домовет-й си и по-гол-ймата часть отъ т-йх-
нит-й печалби отиваха въ турската хазна за погасяване на произволно налаганит-й
тежки данъци. Грозданъ Илиевъ Джорджинъ или, както народътъ го наричаше, ка-
питанъ Грозданъ, б-й много богатъ, съ неограничено влияние чов-йкъ и въ Сърбия,
и въ Турция. Той б-й единствениятъ гол-ймъ предприсмачъ-строитель въ ц-йлата об­
ласти отъ Пиротъ до Кюстендилъ. Въ продължение на 48 години до освобож­
дението ни, този гол-ймъ знеполски синъ водеше своит-й тайфи отъ чираци, калфи
и майстори-зидари, дървод-йлци, каменяри и пр., на работа въ Сърбия, изклю­
чително въ Шумадия, поради което ги наричаха шумадийци, за разлика отъ он-йзи
трънски майстори, наричани стамболджии, които намираха прахраната си въ Стам-
болъ. Вс-йка прол-йть желающит-й да отидатъ въ Шумадия, се събираха въ с. На­
салевци при своя предприемачъ, отъ гдето следъ едноседмични тържества потег-
люваха за Сърбия презъ Клисура, изпращани отъ многоброенъ народъ. Освенъ
отъ Трънско, съ капитанъ Гроздана отиваха работници и отъ Радомирско и Кю­
стендилско. Предприемачътъ настаняваше своит-й хора на работа въ Паракинъ, Кюп-
рия, Рангеловацъ, Ягодина и Майданъ, а самиятъ той направляваше предприятията
си отъ Паракинъ. Той ги спазаряваше на опред-йлена сума за презъ ц-йлия ра-
ботенъ периодъ, като поемаше грижата за всестранното имъ обзавеждане и пре­
храна. Четирима см-йтководци на рабошъ водйха смйткит-й на вс-йки по отд-йлно.
Следъ привършване на работата, този работнически отредъ се събираше въ Па­
ракинъ. Оттамъ, начело съ своя командиръ, яхналъ на грамаденъ б-йлъ ждребецъ,
всички се завръщаха въ село Насалевци, гдето се уреждаше см-йтката помежду
предприемача и работницит-й, и следъ нови едноседмични тържества, се разоти­
ваха по домовет-й си.

Както презъ 1862 година трънскигй майстора се преобразиха въ бунтовници,така
и сега всички напрегнато очакваха скоро да зам-йнятъ с-йчивата си съ пушки и
ножове.
Когато проникнаха първит-й сведения въ в. „Србске новине“ за Априлското въз-
стание, гол-йми тълпи народъ обкржжи двореца и министерствата въ Б-йлградъ
съ възгласи: „война, война искаме“!

Общественото мнение на ц-йла Европа б-й настроено въ вреда на Турция. Евро-
пейскиятъ чов-йкъ б-й потресенъ отъ вопиющигй кървопролития и издевателства
надъ българското мирно население при потушаване на Априлското възстание. Раз­
критията на Гладстонъ отъ брошурата му „Ужасит-й въ България и източниятъ
въпросъ“, потресающигй описания на Жанъ Петри въ в. „Куриеръ д’Орианъ“ за
изкланит-й 100,000 души и за опожаренигй 118 селища, обвинителната анкета на
консулит-й въ Цариградъ: американскиятъ Скайлеръ, английскиятъ Барингъ и
рускиятъ князъ Церетелевъ срещу турскит-й зв-йретва и апелит-й на интелектуална
Европа, начело съ Викторъ Хюго противъ азиатския варваризъмъ, всичко това,
заедно съ трагедията на Ботевата чета, съкрушиха влиянието и на най-безоглед-
нит-й крепители на Турската империя, какъвто б-й лордъ Биконсфилдъ; всичко
това създаде едва благоприятна политическа атмосфера за общославянската осво­
бодителна борба.
Положението въ Сърбия стана неудържимо. Пристигането на генералъ Черняевъ
презъ Ромъния съ около 2,000 доброволци, заедно съ достатъчно число висши и
млади офицери, вдъхна още по-гол-йма в-йра у всички за благополучния завършекъ
на предстоящата война: всички дълбоко б-йха убедени, че Велика Русия н-йма да
изостави братята си, което, въпрочемъ, явно личеше отъ всестранната нейна по­
мощи. А оственъ това, Ромъния и Гърция б-йха задължени съ договоръ и т-й да
нападнатъ Турция следъ обявяване на войната. Последната б-й обявена на 20.
юний 1876 година.
До този моментъ въ Сърбия б-йха образувани много български чети.

150