Page 140 - trnski_kraj

Ерулъ, Гига Падински отъ с. Душинци, Димитрия Китановъ отъ с. Звонци,
Момчилъ Георговъ отъ с- Туроковци, Златко Петачински отъ с. Петачин-
ци, Веселинъ Минчев ь отъ с. I логовица и др. отъ разните трънски села.
Нъкои отъ горните лица събирали волни пожертвувания (понуда) за нуждите на
комитета, споредъ както билъ наредилъ Димитъръ Общи. Особено деятеленъ въ
това отношение билъ износительтъ на козинови издалия въ Стамбулъ, търгове-
цътъ Станко Момчиловъ отъ с Ярловци. Той не се смущавалъ да обикаля лично
и съ свои доверени лица знеполскитЬ села за понуда. Народътъ ималъ безгра­
нично доверие въ този гол-Ьмъ и много честенъ търговецъ, та давалъ съ готов-
ность своята помощь, която, споредъ уверенията на събирачите, требвало да се
изпрати въ Русия за закупуване на оржжие, нуждно за въоръжаване на Трънско
за онзи моментъ, когато руските волски щели да навлезнатъвъ България, въ същ­
ности, С. Момчиловъ предавалъ парите на даскалъ Димо и последниятъ — на Общи.
Различно отъ Лезски, Димитъръ Общи не правилъ никола многолюдни събрания
а само малки сбирки на закрити места съ най-доверените ратници. Той никога
не преспивалъ въ Трънъ, а само въ селата Бераинци, Вуканъ, Глоговица или ма­
настира „св. Архангелъ“. При второто му идване, въ манастира се състояло ново
събрание, имало нТколко души отъ новопосветените. Изложението на комитетските
люде за извършеното, напълно задоволило представителя на централния комитетъ ■
съ раните суми за народното дело били най-неопровержимз доказателство за го-
говностьта на Трънско да се впусне въ бъдещата открита борба съ нуждния ку-
ражъ и идеализъмъ, било едно мерило до колко сериозно и присърдце трънчани
съ пригърнали бунтовническо! о дело на апостола Левски. Д. Общи не пропусналъ
и се! а да втълпи на присътсвуващите, че най-голема тайна ще требва да покрива
работите на местния комитетъ до онзи день, когато ще бъде обявено готвящето
се възстание, датата на което още не била определена, но която щела да се
съобщи нъколко време преди великия день. Въ продължение на десетина дни той
обходилъ Знеполе къмъ Клисура, Власина, Власотинци и къмъ Вранско, следъ
което накъ изчезналъ. съзаклятието въ трънската область все повече и повече се
разраствало въ едно общонародно движение водачите на което малки и го-
леми, едвамъ сдържали устата си да не се издадатъ, да не откриятъ онази буря,
която бошувала въ душите имъ.
Презъ пролетьта на 1872 година Д. Общи се явилъ пакъ предъ комитетските
хора въ Трънъ съ подробни нареждания отъ
_________ __ страна на Централния коиитетъ,
кто по организирането на съзаклятието, така и по всичко, което требвало да се
извърши въ самия день на възтанието, чиято дата още не била определена. Следъ
ГДУл6СаГиГскТ?т7^^

споредъ нареждането на централата, при обявяването на бунта, въстаниците треб­
вало да се събератъ при Власинското блато между селата Власина и Клисура, далечъ
отъ зоркото око на турската власть и оттамъ вълните на народната борба тре-
овало да се разлеятъ къмъ Враня, Лесковецъ, Трънско и Пиротско. За тази цель
за трьнските патриоти се възложила новата задача да разпростратъ мрежата на
унтовническия заговоръ и всредъ българите на поменатите краища въ Моравско
1овата работа изисквала избирането на куриери за връзка помежду Трънъ и поме­
натите места и то хора опитни, решителни и хитри. За такива избрали попъ
ригори попъ Василевъ отъ Трънъ, Танча Пекличинъ отъ с. Бераинци и Димитъръ
Костови отъ с. Зелениградъ, нареченъ следъ освобождението „Полицая“, поради
службата му въ трънската полиция. Не се минало много време и комитетътъ про-
стрелъ пипалата си до Враня, Лесковецъ, Пиротъ и Нишъ. Споредъ бележките
на д. Петричевъ, Попъ Григория, който търгуваше по Моровско съ овчи кожи
и контраоанда на тютюнъ, познавалъ отлично тези краища и самите хора. Той
привлекълъ въ комитета Тошо ЛТсковчанина, единъ харамия съ бунтовническо
* инало като четнякь по Лескозско, комуто се възложило организирането на своя
край, а съ краищата около гр. Враня и Власотинци тесна връзка установиха коми-
гетскитЬ ядра на с. Клисура. Димитъръ Костовъ направилъ връзка съ Пиротъ.
Гамъ билъ изпратени отъ Димо Р. Петричевъ съ писмо до Пиротския учитель
Кода Кръстевъ Семерджиевъ, родомъ отъ с. Берайнци, Трънско и възпитаникъ на

143