Page 149 - trnski_kraj

се притурятъ и постжпилигЬ въ редовете на сръбската войска българи, родомъ
отъ включените тогава въ Сърбия български земи отъ Тимошко и Моравско,
както и бегащите българи отъ Видинско, Кулско, Белоградчишко, Берковско и
Пиротско, заедно съ четите, при отстжпленито на последните отъ поменатите
краища въ началото на войната, поради малодушието и бегството на сръбските
войски.
Тезипроверени исторически данни определятъ броя на българ­
ските добрволци въ тази война, при скромни пресметания, на
около 20-25,000 души, но не 3,000, както се изнася отъ нашите исто­
рици.

Въ навечерието на войната капитанъ Грозданъ Насалевски събра хората си въ гр.
Паракинъ. Тамъ дойде генералъ Черняевъ и по негова заповеди трънските май­
стори получиха оржжие, патрони и малко дрехи. Предъ строената чета отъ около
1,000 души генералътъ държа прочуствена речь, която завърши съ пожеланието
скоро да възкръсне свободна Бългърия. Той назначи Гроздана за войвода на четата
и целуна българското знаме. Всичките Грозданови четници твърдятъ, че генера­
лътъ произвели войводата имь въ чинъ капитанъ; поради липса, обаче, на запо-
ведьта за неговото производство, това твърдение ще требва да се смета за сега
недоказано. Четата останала въ Паракинъ да чака обявяването на войната.
Другиятъ знеполски деятель Симо Сокаловъ бе избрани въ Зайчари за главени
войвода, макари и най-младъ измежду всичките войводи. Въ неговата чета бе
зачислени и стариятъ харамия дедо Ильо Войвода съ своите момчета. Т. Колевъ,
обаче, бележи, че преди почване боя при Раковица, дедо Ильо билъ отделени въ
самостоятеленъ войвода съ 120 момчета. Въ спомените си храбриятъ четникъ Дими-
търъ Костови Полицая, родомъ отъ с. Зеленеградъ, Трънско, разправя, че следи
бегството му отъ България постжпва при дедо Ильо, а после, при почване на
бойните действия, заедно съ войводата били причислени къмъ големата чета на
Соколови. Други четникъ — Георги Станкови отъ Босилеградско въ записките си
бележи, че те, на брой 60 души, между които имало и македончета, търсили
водитель или дедо Ильо Войвода или Симо Соколови Грознатовски отъ Трънско.
И като пристигнали на Кади-Богазъ (следи боя при Бабина глава, б. н.), тамъ
намерили Симо Соколови „съ 400 души момчета и ние 60 души се присъединихма
подъ командата на сжщия“. Следователно, Соколовата чета по това време наб­
роява 460 души. Споредъ Ивани Грънчарови Литналото отъ гр. Тръни, помо-
щникъ на Соколова, четата на последния се увеличила на 700 души, съ ново­
дошлите трънчани, пиротчани и видинчани.
Освенъ двамата главни войводи на двете трънски чети — Симо Соколови, нари
чанъ още отъ хората си капитанъ Симо Грознатовски и Кипитанъ Грозданъ Наса­
левски, имаше и второстепенни войводи, като техни помощници или пъкъ като
водачи на по-малки самостоятелни чети. Такива беха: Ивани Грънчарови (Литналото),
помощникъ на Соколови, Миладинъ Мановъ Дракевъ отъ с. Клисура, въ началото
петдесетникъ у Гроздановата чета, а въ последствие самостоятеленъ войвода на
100 души клисурчани, попи Григори попи Василеви, заедно съ братъ си Тома,
отъ гр. Тръни, сжщо малъкъ войвода. Живиятъ 103 годишенъ старецъ Йоца
Шаркови Радовановъ отъ с. Стайчовци въ спомените си казва, че братъ му Ми-
ланъ образували малка чета, на която самиятъ Йоца билъ знаменосецъ и .че тя
водила двудневно сражение при Алексинацъ и 6-дневно — на Коничку планину,
гдето братъ му войводата паднали убити. Следи това отшли въ четата на Грозданъ
Насалевски (въ втория периоди на войната при образуване на руско-българската
бригада). И много други по-малки войводи, неизвестни за сега, еж отстояли бъл­
гарското име презъ тази война.
Това бе положението на трънските чети при започване на войната.
Тогава сръбската държава заемаше едно пространство отъ 37.740 кв. клм., около
една трета отъ днешна България. Тя вървеше отъ устието на р. Дрина по Дуна­
ва до устието на р. Тимокъ, р. Тимокъ по Заглавацката планина право на югъ до
прохода св. Никола, пресичаше долината на р. Българска Морава и вървеше по
гребена на планините Ястребацъ, Лепенацъ и Копаоникъ, пресичаше р. Ибъръ

152