Page 152 - trnski_kraj

развиваха знамената съ българския лъвъ и населението, което тогава бЬше чисто
българско, посрещаше и изпращаше доброволците съ неописуема радость, кичейки
главите на своите братя и знамената имъ съ цветя. (Изъ спомените на Ф. Си-
мидовъ, Т. Колевъ и Хр. Македонски).
Боевете на 20. юний се откриха отъ българските чети, които беха авангардъ на
сръбската войска по целия тимошки (източенъ) фронтъ. Въ началото на войната
те беха подчинени на съответните сръбски бригадни командири. Четата на Т.
Велковъ, която бе придружена до фронта отъ Любенъ Каравеловъ, настжпи
къмъ Ново-село до Видинъ, превзе с. Флоретинъ, гдето прогони по Дунава два
турски парахода съ войски, прогони черкезката коница и башибузуците по край­
брежието и обсади Видинъ. Споредъ заповедьта за боя, бригадата на подполков-
никъ Остовичъ требваше да последва и подкрепи храбрите българи, особено при
обсадата на града, гдето Османъ-паша, въ последствие, успе съ големите си сили
— 5 баталиона пехота, два ескадрона черкези, три топа, много башибузуци и от-
къмъ Дунава два парахода войски, да обгради шепата български борци. Заградени
отъ всички страни, и вече безъ патрони, излъгани и изоставени отъ сърбите, за
четниците оставаше само едно решение — ножътъ; и наистина, те пробиха склю­
чения обръчъ съ ножа и страшното българско „ура“, но оставиха 180 души само
убити. Имаше нареждане да немерятъ сръбската бригада на Остовичъ, и каква
бе изненадата, когато я откриха иззегала чакъ въ Зайчаръ, безъ пушка да гръмне.
По-на югъ къмъ Кула и Белоградчишко, българскиятъ доброволчески отредъ,
съставенъ отъ четите на: трънчанина Симо Соколовъ, Хр. Македонски, Найденъ
попъ НиЦбвъ, дедо Ильо Войвода и дедо Жельо, прогониха турските сили при
Шашка и по заповедь на бригадния командиръ подполковникъ Ал. Николичъ, на-
влезоха въ дълбочина. Следъ безуспешната атака, на село Раковица, четите пре­
взеха селата Салашъ, Ошане и Реяновци, гдето намериха храна да утолятъ голе­
мия си гладъ, тъй като бригадниятъ командиръ подполковникъ Ал. Николичъ три
дни не бе далъ хлебъ на „умразните бугараши“, заради българските имъ знамена.
„Той ни псуваше“, казва Хр. Македонски. И въ тези боеве малодушието на сръб­
ската войска се прояви; те не поемеха да в?ематъ участие въ боевете.

На 27. юний сжщите чети посрещнаха многобройното нападение на турците при
местностьта Кади-Богасъ. Тукъ трънската чета на Симо Соколовъ и на неговия
най-близъкъ помощникъ и сподвижникъ Иванчо Грънчаровъ (Литкалото) отъ гр.
Трънъ, бе поставена на върховно изпитание. Докато по бойната линия предъ дру­
гите чети се водйше само огненъ бой, трънчани посрещнаха прилива на озверения
противникъ „на ножъ“ и съ „ура“, и по този начинъ осигуриха общата победа.
Войводата Соколовъ съ гола сабя предвождаше хората си. За този бой Хр. Маке­
донски, този твърде безпристрастенъ и съ високъ интелектъ войвода, въ своите
спомени пише: „Както убити, и ранени беха паднали повече отъ четата на Симо
Соколовъ“. А само убитите беха 87 души. „Литкалото“ казваше: „Та това ли
беха нашите мирни и скромни майстори! При най-опасни боеве, те се шегуваха
и мреха храбро, хвърляйки се въ гжетите турски редици“. На другия день тукъ
пристигна рускиятъ майоръ Киряевъ съ 4 сръбски баталиона (дружини).

Отъ Кади-Богасъ всичките чети, ио заповедь на генералъ Черняевъ. отидоха на
планината Бабина-глава въ отреда на полковникъ Хорватовичъ. Българските добро­
волци и войводи беха крайно огорчени, както отъ обноските на сърбите, така и
отъ техното малодушие и коварство. Ф. Симидовъ пише: „Всички тези постжпки
както и много други подобни, ни направиха вече съ отвращение да гледаме по­
добни подлеци“. Т. Колевъ: „Освенъ това, постоянните неуспехи на сръбските
войски, които подъ силния натискъ на турците постоянно отстжпваха, и ги унизиха
предъ хъшлаците (четниците б. н.), като страхоплъзлювци, които знаятъ само да
бегатъ отъ турците“. И после: „Умразата не беше само между сърби и добро­
волките българи. Сърбите тъй сжщо се мразеха и съ добролците сърби отъ Босна,
Херцеговина и Австрия, които съставляваха легията на княгиня Наталия“.
Отъ всичките сръбски армии, само тази на полковникъ Хорватовичъ на 20. юний
настжпи въ три успоредни колони срещу Сюйлеманъ-паша и безъ да срещне се­
риозна съпротива, на 22. юний бе само на неколко километра отъ Пиротъ и Акъ-

155