Page 151 - trnski_kraj

вникъ Чолакъ Античъ; 3) На южната сръбско-турско-българска граница по доли-
ната на
“ с„лИ Н„ЛшТСГКъ"^а“^°Гп„рот1КГ«Ъ00И0 7%

армия на Черняевъ бе разделена надве: южно Моравска съ 12 000 души^пятв.
а главни^Ь^сили* 28ДЮ*<души’ образ^вах^^треда^н^полковшт^^орватовичъ^1—■'

чтсНЗ~

части. 1 о000 души подъ началството на князъ Никола Черногорски
заемаше по-
зиция по херцеговинската граница, а 10,000 души подъкоХГата на
неговия
грашша' ОбшГгИяТЪ ВОИВОда БожиДаръ Петровичъ- по албанско-черногорската
Р Т1°6^^Гч“^^ъ““и™“ор^ннс^сга<:н™ ” ®6р°-
волни
Турските сили: корпусътъ на Еюбъ паша, състояща се отъ дивизиите на Османт
паша - Видинъ, на Фазлъ-паша - Никополъ и на МехмеТпаша- Ншпъ и'
н а ти "поДшшгЬ таети“ пГг! 50,000 Душ‘1' 0свенъ т1,ХЬ- 30-000 ДУШ“ б*ха пръс.
въ Бос„аР подъ командата на Жхмедъ ТлГшша "околГгОООО ’ в^х'°°° *УШИ
подъ командата „а Мухтарь-паша здДопеХи про™Гчер2к “ора „ 5 ?0 00°0 Г
ши въ Подгорица за действия въ Албания, заедно съ м4ст„„т* башиХни
Турски главнокомандуващъ 6Т Абдулъ Керимъ-паша. “стнит1! башибузуци.
Разглеждайки сръбския стратегически планъ, Г1. Гейсманъ го изнася така- Сло/г-к
откриване на военните действия, веднага да се нахлуе въ турската тепетопия^
всичкигЬ налични воиски, да се поддържатъ и усилятъ възстанията въ Босна и
Херцеговина, да се оживи възстанието въ България, да се биять по части
скит-Ь отреди, намиращи се въ походъ за съсредоточаване по който начинъ тур-
на-
е на страна6 наТъпбня ЧИСленето превъзходство, което въ началото на войната ще
е на страна на Сърбия и, заедно съ това, отслабвайки неприятеля да се устятт, чя
С0ЛСТВа п" «*«« нРа "водата СХовеното

Цариградъ. Ппезъ!?МЪ ЦаРигРздъ (0 по линията Алексинацъ
сръбската войгк-я и яКгп боевете, когато изл-Ьзна на яве малодушието на
ашит п Г й абсолютната и негодность за настъпателни бойни действия
“ии ^ХГА'еП„°зв=„"и зТа°3„Иес1~Г"„Ъе Гж"? ГХе'Х™

ГГ„°я0сХТкиИе„аХ-ННИТЬ КаПаЦИТе1"' ™ сЖ

А какво б-Ь назначението
сръбския воененъ МИНИрТ^ българските чети ? Постигнатото съглашение помежду
срьоския воененъ министъръ Тихомиръ съ представителите на бългапитЪ—прпргя^
тътъ на емиграциятата и комитета Живковъ и командантътъ на четите ?рънча?инътъ
Симо Соколовъ, бе точно опредЬлено: следъ почване на военните действия^
таРКолевъЧпише ^ Бъ лгя А* ?ахлуятъ въ България за повдигане на нови възстания.
■ пише. „Българите пъкъ, които се събираха тамъ не правеха тона чя
ДауИляТЪ ? С,ебе СИ сръбската войска, та да надвие тя на турците защото не
цель да’влеезСатъбвъсъгтаняЖДа °ТЪ Т,Ьхната П0М0ЩЬ, а всички отиваха тамъ съ
навчезатъ въ Бъягяп?я На ™КИВЗ Ч6ТИ И 0Треди> които иматъ назначение да
на ОстаналИ Д3 ДвИСТвуватъ тамъ с™о изключително съ помощъта

Още преди почване на боеветЬ, войводите беха огорчени отъ неприятелското и
мена наетите6 Войводит-ьТ* °фицери’ които ИСкаха да наложатъРсръбски зна-
” четите. Войводите заплашиха, че ще напуснати Сърбия, ако имъ отнематъ
л арски!е знамена (пряпорци) съ лъвче отъ едната страна, и съ думите Сво-
нияа0т^ИденьРна'день с^сГ' Последнит13 се наложиха, но враждебните отноше-
споменатъ Повято ^ усилваха и поради други причини, които ще има да се
оменатъ. Докато въ Кладово българските чети маршируваха безъ знамена по
населениеРсли6айки0Ткъмъа нсръбскит^ власти’ офицери и враждебно настроеното
население, слизаики къмъ Неготинъ, Заичаръ, Княжевацъ, Алексинацъ
и пр., четите

154