Page 153 - trnski_kraj

паланка, но не се реши да заеме последните. Войските на нишкия гарнизонъ, заанга­
жирани отъ демонстрацията на полковникъ Иовановичъ срещу крепостьта, не по­
пречиха на настъплението на Хорватовича. Последниятъ, макаръ и да имаше изго­
дата съ своето числено превъзходство да предприеме едно решително настъпление,
остана въ пълно бездействие до 28 юний.

И настъплението на полковникъ Хорватовича бе улеснено отъ руските и български
доброволчески отреди, които съ авангардни боеве разчистваха пътя на настъп-
ващата сръбска войска.
На „Бабина-глава“ Симо Соколовъ и всичките останали главни войводи въ едно
съвещание решиха и подадоха заявление до генералъ Черняевъ съ искането чети­
те да бъдатъ поставени подъ неговата команда, за да се избегнатъ неприятно­
стите съ „неразбраните сръбски офицери“ и най-важното—четите да се отправятъ
въ България за повдигане на народните възстания. Генералътъ удовлетвори иска­
нията на войводите и нареди всичките чети да заминатъ къмъ Стара-планина. За
управление на четите генералътъ имъ изпрати и единъ „Законъ на българските
доброволни войници“ отъ 22 члена, въ който ясно се определяше цельта, длъжно­
стите и наказанията, въобще управлението на българските доброволчески отреди.
Съгласно заповедьта на генералъ Черняевъ, четите навлезоха въ Стара-планина
отъ 27. юний до 11. юлий. Хр. Македонски се промъкна въ Пиротско, Темско и
Височко (Царибродско). Симо Соколовъ, Филипъ Тотю и Панайотъ Хитовъ про­
никнаха къмъ Берковско. Последниятъ завзе с. Чипровци, гдето заедно съ Филипъ
Тотю, отблъсна големо турско нападение. Сидеръ Войвода съ 45 души навлезе
дълбоко въ България, но турците го обградиха и унищожиха. Другите войводи
настъпиха по други посоки въ Белоградчишко и Берковско. Когато Панайотъ Хи­
товъ и Филипъ Тотю се готвеха да превзематъ Берковица и повдигнатъ възста-
ние, получи се заповеди отъ Хорватовичъ (или Черняевъ) да се върнатъ въ Панди-
ларските планини.
Въ своите записки Симо Соколовъ пише: „И така пойдеме напредъ азъ къмъ Бер­
ковица отъ десна страна, а Панайотъ отъ лева. Азъ бехъ подиръ неколко битки,
одържани въ Шугринъ отъ Еюбъ-паша, разбитъ и заобиколенъ и една нощь се
пробихме, та избегахме на сърбската граница“.

Следъ туй, Симо Соколовъ отива на „Бабина-глава“ ариергардъ на Хорватовичъ.
На тази позиция къмъ 1. юлий, турците беха засилени отъ бригадата на Хафъзъ-
паша съ нови 10 баталиона отъ непрекъснато пристигащите подкрепления отъ
София. Последните нападнаха Соколова въ гъсти маси, но трънчани не само, че
не се помръднаха отъ своите легловища, а предприеха и неколко атаки на
ножъ. Нова слава тукъ покри войводата и неговите момчета. Участвуващиятъ
въ този бой Димитъръ Костовъ Полицая отъ с. Зелениградъ, Трънско, описва
просто, безъ украшения, но верно този бой. Настъпващите гъсти вериги трън­
чани посрещнаха съ огънь и удържаха на около 200 метра разстояние, но до­
шлата въ помощь на турската пехота батарея, постави четата въ ужасно поло­
жение. Тогава Соколовъ повежда четата си „на ножъ“. Малко отъ турците устоя-
ватъ предъ лъвския скокъ на храбрите трънчани. Пръвъ връхлетява върху бата­
реята Димитъръ Костовъ; съ ножа си той убива офицера и улавя топа, но въ
този моментъ повдигналиятъ се отъ земята офицеръ слага единъ ударъ съ сабята
си върху двете ръце на Димитра, и, псувайки, пада наново. Победительтъ вдига
посечените си китки къмъ пристигащия войвода съ думите: „Господинъ Симо,
топътъ е плененъ!“ Този примеръ на себеотрицание и безстрашие увлече кале-
ните вече борци въ една безогледна ножова атака, която завърши съ бегството
на турските баталиони отъ техните позиции. Скоро, обаче, пристигна заповедь отъ
Хорватовича четата да се прибере при сърбския отредъ въ Пандиларските пла­
нини надъ Бела (Акъ) паланка на Зелени връхъ, гдето Хорватовичъ бе отстъпилъ.
Тукъ беха пристигнали и четите на Христо Македонски и дедо Ильо. Заедно съ
Соколовата чета броя на всичките бе намалелъ на 1,100 души.

На 6. юлий Османъ-паша разбива тимошкия отредъ на полковникъ Лешанинъ при
„Велики изворъ“. Въ тези боеве, командувани лично отъ генералъ Чернаевъ, пада

156