Page 154 - trnski_kraj

убигъ майоръ Киряевъ въ сражението при Връшка чука, заедно съ четите на
дйдо Иванъ, Лазар ь Костовъ и много други по-малки народни чети.

Въ Пандиларскит-Ь планини на 15. юлий трите чети въ 8-часовъ бой задържаха
всичкигЪ си позиции. Безусп^шенъ бе за турците и 5-часовия бой на 16., макаръ
това нападение да бе подкрепено отъ големи техни сили. На 18. същия, неприя-
тельтъ поднови нападенията си на „Зелени-връхъ“. Хр. Македонски пише: Напад­
наха ни ужасно и съ много гол-Ьма сила. Те се нахвърлиха на насъ, като орли на
лешъ. Кавалерията нападаше съ много опасна тактика“. При-все това, четите устояха
на бесните турски атаки. Обаче, както и по-преди, негодната за сериозенъ бой
сьрбска войска удари на бягство и по този начинъ българскигЬ доброволци бЪха
ооградени отд-Ьсно въ гърба и откъмъ „Бабина глава“ — отвсекъде. Презъ те­
чение на боя се получиха две заповеди отъ Хорватовича. Съ първата се запо-
вЪдваше, четите да заематъ напуснатите отъ сърбските войски окопи, а съ
втората
да се дръпнатъ и да завзематъ пакъ напустнатите отъ сърбския бата-
лионъ позиции. Отъ тези заповеди се вижда, че четите е требвало да водятъ
ариергардни боеве за прикриване на сърбского бягство. И наистина, бълга­
рите спасиха отъ пленяване сърбската войска, но следъ като оста­
виха на боището 200 души само убити.

Следъ тКзи големи боеве, четите се прибраха при отреда на полковникъ Хорва­
товича на планината Треси-баба и заеха десното крило на боевата линия. На
19. юлий турците нападнаха съ 30 баталиона Хорватовича и четите. Три часа
българите отбиваха мощните приливи на храбрите и обучени турски войски
Македонски бележи: „Впуснахме се въ бой съ турците и така разпалено, щото се
размесихме и се биехме съ щиковете“. Но и тукъ сърбската войска
не устоя,
Лъвиятъ флангъ пожаревската бригада, избега, вследствие на което отстъпи
и десното крило — четите.
По този начинъ, армията на Еюбъ-паша се доближи на 4 клм. до Княжевацъ, ко­
гото пашата не се реши да атакува, докато не пристигна дивизията на Сюлей-
манъ-паша,^ тьи като Княжевацъ, за благовременно, бе укрепенъ отъ по-рано. И
това бездействие на Еюбъ-паша, както и загадъчното бездействие на видинския
корпусъ на Османъ-паша, спаси
отъ окончателно разбиване на главните сърбски
сили, което неминуемо щеше да донесе новото заробване на цела Сърбия. Едвамъ
следъ войната се узна, че Османъ-паша, този големъ полководецъ, чиято слава
ярко заблесте следъ една година при обсадата на Плевенъ, е ималъ задача да
наблюдава поведението на Ромъния.

Едвамъ на 24. юлии Ахмедъ Еюбъ-паша, усиленъ съ дивизията на Сюлейманъ-
паша, нападна сърбските позиции по фронта на Княжевацъ, а една силна колона
премина Свърлишкия Тимокъ по долината на р. Върбица и презъ Варнички връхъ
обходи Хорватовича. Нашите чети на десното сърбско крило не само юнашки
отоиха пристъпите на многобройния противникъ, но го и разбиха, като му взеха
едно знаме и много оръжие. Презъ следващите два дена се разразяватъ много
жестоки боеве. Хр Македонски пише: „Подиръ тази тридневна битка, войската и
населението се разбегаха. Отъ другите чети загинаха много, но най-много отъ
четите на Симо Соколовъ и Найденъ попъ Ниловъ“. Това свидетелство на оче-
видецъ^е достатъчна атестация за трьнските доброволци. Обилна кръвь пролеха
те по 1.'ългарска Моравия за извоюване на всебългарския идеалъ — освобожде­
нието на целокупния български народъ. Както въ тази война, така и въ следва­
щите до 1918 год., трънчани изпъкнаха, като най-храбри борци. Единствено чет-
ницитй оставатъ въ Княжевацъ, за да прибератъ ранените си и да спасятъ сани­
тарната мисия отъ 12 български лекари, на които сърбите не беха съобщили
нищо за отстъплението си презъ нощьта. Княжевацъ бе опожаренъ отъ турците.
м сто турците да подгонятъ отстъпващия неприятели и го разгромятъ, те въ
продължително бездействие изработиха новъ стратегически планъ, въ изпълне­
нието на които на 7. августъ ; Еюбъ паша напусна Княжевацъ и Треси-баба, а
Фазлъ-паша Заичарь и се оттеглиха на линията Нишъ — Пешица. Споредъ този
новъ плань, главниятъ ударъ требваше да съ нанесе на десния сърбски флангъ,
линията Алексинацъ—Делиградъ—Дюнишъ. Сърбите заеха опразднените градсве
Княжевацъ и Заичаръ. Така завърши първиятъ периодъ на войната.

157