Page 156 - trnski_kraj
P. 156
Ивачча Кацара, отъ с. Клисура, Трънско, свидетелствува, че доброволците отъ
разнитЪ чети и тази на капитанъ Гроздана, както и други новодошли българи, на
брои около 10,000 души, били събрани на полето предъ Делиградъ. Тамъ руските
офицери ги разделили на баталиони (дружини) и на всеки баталиопъ дали по
едно българско знаме. „Когато почнаха боеветЬ,
много отъ нашите беха награ-
дени и произведени въ унтеръ-офицерски чинове“, казва същиятъ. Впрочемъ,
това се потвърждава и отъ Т. Колевъ въ книгата му. „Българските доброволци
въ Сърбско-турската война 1876 г.“, гдето пише, че „всички взводове и отделе-
^
ния въ
руско-българската бригада се командуваха огъ българи“ и че некои
даже беха получили унтеръ-офицерски звания“. Въ такива звания беха произве
дени Димитъръ Костовъ отъ Зелениградъ, Трънско, отъ Соколовата чета: Сте-
фанъ Вучиделски отъ с. Вучи-Делъ, Трънско; Златко Гочинъ, отъ гр. Трънъ и
много други отъ Трънско, както и Миладинъ Мановъ Дракинъ (Дракевъ) отъ с.
Клисура, бившъ ^помощникъ войвода на 50—100 души доброволци отъ четата на
Соколовъ, които бе въ бригадата и тамъ произведенъ въ чинъ фелдфебелъ по
представление на ротния си командир ь — поручикътъ отъ гвардията Коноваловъ Съ-
щиятъ бе огличенъ и съ сръбски орденъ за храбрости. Този високъ, високогър-
дестъ и много красивъ клисурчанинъ бе обичанъ отъ своите началници заради
неговата храбрости. Следъ свръшване на войната и той, заедно съ руските си
другари, горепоменатите трънчани и много други българи, отиде презъ Сър-
оия и Влашко въ Русия. Тамъ бвлгарите се радваха на изключително внимание,
при една голема вечеря въ техна чести, всредъ радушна и неописуема тържест-
веностн, на българските юнаци се раздадоха руски ордени, а на внушителния
фелдфебелъ, освенъ ордена, и една скъпоценна сабя съ вензела на руския импе-
раторъ Александъръ II и казашко военно облекло.
Презъ Освободителната война 1877 г. изостаналите въ Русия българи, съ българ
ското опълчение се върнаха и сражаваха при Ст.-загора, Шипка и Шейново. По
крити съ нова слава, рани и ордени, тези отъ трънските краища, се завърнаха
по родните места съ руските си войнишки дрехи и декорации. Скоро, обаче ге
роите требваше да бегатъ, те не можеха
да понасятъ сръбската окупация на
родните имъ кътове презъ 1878—79 год. Дракевъ отиде въ Влашко при брата
си, и се завърна следъ изпъждане на сърбите изъ Трънско.
Следъ падането на Княжевацъ продължителното бездействие и на двете страни имъ
даде възможности да устроятъ силите си и да засилятъ своите позиции. Къмъ
това време общо турските сили достигнаха цифрата 250,000 души срещу около
180,000 сърби. Готвящи се за решителни сражения, разположението на воюващите
бе следното: срещу десното по-слабо турско крило (Фазлъ-паша) генералъ Чер-
няевъ готвеше решителния ударъ съ главните сърбски сили, заели бойна линия
по - течението на р. Българска Морава, където бЪ и руско-българската бригада а
срещу десното по слабо сръбско крило - (Банския корпусъ на полк. Хорва-
т01Т'ь)> ГдеТ0 б± И четата на С Сокол°въ по джунийските укрепления — тур-
ците беха подготвили своето настъпление съ главните си сили - дивизиите на
иолеиманъ и Хафузъ паши и на крайния си левъ флангъ дивизията на Азасъ-па-
ша. 1 лавниятъ турски резервъ, дивизиите на Азилъ и Яхилъ паши бе разположенъ
у олъми-Шелиговацъ, а фланговете на армиите имъ се заемаха отъ черкезката кони-
па и башибузуците. Въ тила на сърбската армия владееше хаосъ, хаосъ бе и въ
самата сърбска главна квартира въ Делиградъ, гдето, споредъ думите на Гейсманъ,
„устройваха разкошни пиршенства съ събираните отъ „Славянския комитетъ“, въ
усия пари, тогава, когато войската 6Ь принудена да се продоволствува съ крайно
оскъдна храна“, тогава, ще требва да се прибави още, когато войниците, особено добро
волците немаха дрехи и шинели за настъпващите дъждове и студове“, „Генералъ Чер-
няевъ беше изряденъ и въ висша степень честенъ и добьръ човекъ“ казва същиятъ
историкъ Гейсманъ. Той не можеше да излезе на глава съ оная деморализация, късо
гледство, и шовинизъмъ, които беха овладели сърбските високи началници. Рдинст-
венъ измежду сърбските офицери изпъкна като храбъръ, интелигентенъ и талантливъ
воисководецъ полк. Хорватовичъ, комуто генералъ Черняевъ напълно доверяваше
всичко и комуто той възлагаше най-трудните бойни задачи. Хорватовичъ хра-
н чие особено уважение и обичь къмъ Симо Соколовъ, особено следъ като въ бое
вете се виде неговата лична храбрости. Подвизите на Симовата и Грозданова чети
159
