Page 155 - trnski_kraj

«Е“"* -8646 отношения помежду българските доброволци и сърбскитГ
офицери и воиниця предизвикаха много скандали. ДЪдо Ильо нахока адютанта
Хорватовича съ думитЪ: „Въ града знаете да влачите и дрънкате саблигЬ,
а на бойното поле бягате отъ турцигЬ“. Сръбскиятъ полковникъ Л. Узунмирко-
вичъ псува наи-вулгарно Хр. Македонски. Въ Делиградъ предъ Пяшича УПодпол ■
ковникъ Николичъ ругае Хр. Македонски: „Защо е вамъ барутъ вашата м
катоШк^чРтя‘‘Ъмбппа пКИ’ да 0бърдл топовет* срещу васъ и щд да ви избия
като кучета и пр. Оплакванията на Македонски предъ полковникъ Хорватовичъ
се приключвать съ следните знаменателни думи на последния:. . . „Защото сте
бьлгаРСК0 знаме; защото следователно действувате въ българско име;
ащото раоотите за будеща България; защото въ това има малко политика съ го­
лямо значение зарадъ насъ сърбите“. Същите неприятелски отношения същест-
тозичя яГяеЖДУ ^2 * и РУСКИТ* и другите доброволци. Тези думи на Хорва-
кпрннм и наи.в-Ьрна представа за скритите помисли на сърбските управляющи
военни и граждански среди. к
Обтегнатите отношения
сГ а „ сърби отъ друД^и™

пя?идяауХяМе,тД^ДГ Ил,ЬО’ какТ0 и дРУгит13 доброволци, отидоха на Делиградъ и об-
ПанУайптъ ™пЪ баталиони’ „подъ командата на руски офицери; само азъ и дфдо
панаиотъ до свръшване на войната останахме съ четите“.
Другдтз голяма трънска чета на капитанъ Грозданъ Насалевски отъ около 1000
души, едвамъ дочака обявяването на войната. За по-лесно командуване, Грозданъ
разд-Ьли отреда си на н-Ьколко по-малки чети съ съответни войводи и още първия
ва воината настъпи южно отъ Паракинъ презъ балканските усои на плани-
от! свпитТпп? КЪМЪ “Враня' ПР°бивайки си ПАТЬ съ оръжие въ ръка иувлеченъ
отъ своите победи, той достигна чакъ до гр. Враня. Мълвата за страшните бъл-
=нТГй,П0ДПЛ^И слабит'ь турски чети и башибузуци. Настъплението на
на?елониР щ ?И подпомогнато и отъ опияненото отъ радость българско
население. По целото протежение на своя боенъ пъть кап. Грозданъ изостави
хопатяЧгиТИ Завръзка съ сьрбската войска. Така той достигна съ една часть отъ
хората си до Враня, превзе го и установи своята българска власть. Едноседмич­
ното му неограничено властвуване въ този български кътъ се обърна на големъ
народенъ праздникъ, при който населението отъ целата вранска область бе се
^л0 въ гРада да чествува войводата и неговите четници. Освободителите беха
Р^вани съ китки, гощавки и подаръци. Къмъ края на седмицата Гроздановите
куриери донесоха тревожната весть, че никаква сърбска войска не ги следва и, че
поради това, явява се възможностьта турците да ги заградятъ и унищожатъ.
Другъ изходъ немаше,
освенъ връщане назадъ. Съ големи предпазвания и не-
°л*° Сражен“я’ капитанъ Грозданъ успе пакъ презъ Копаоникъ да промъкне че­
тата си при ибърската армия. Ако сърбите се беха решили да подкрепятъ и ут-
ВъРДЯТ^ СЪ своята пом°Щь делото на трънския войвода, то за Моравско и Се-
:Га,~НИ,Я °Ще П?РВШ пеРиодъ на войната, щеХа да изгреятъ лъчите
на свободата, обаче сърбите, както и при другите сектори, не се решаваха да
проливате скъпоцената си кръвь, но предпочитаха други — българи, руси черно-
горци и босняци _ да извършатъ кървавото д*ло, а т* само се готв*ха л! се
възползуватъ отъ това. Въ състава на ибърската армия трънската и другите чети
>еха посгояненъ авангардъ на сърбска войска отъ почването на боевете до пада­
нето на Княжевацъ. Само на тези чети се дължатъ отбивите на турските прис­
тъпи най-често кърваво съ ударъ на ножъ, както и запазването на позициите. И
тукъ много трънчани пролеха своята кръвь, съгревани отъ надеждата да видятъ
родните си места свободни. Историкътъ Гейсманъ на много места дава най-добри
похвали за храброто държане на народните чети и командири, но той ги смета
дС4ЬрбСКИ' ПРИ образуване на сърбско-българската бригада, и капитанъ Грозданъ
намери случаи да се раздели отъ „непоносимите груби и страхливи сърби“, както
той се изразяваше, и да се постави подъ заповедите и командата на храбрите
руски офицери отъ същата бригада. р н ь
Живиягъ участникъ отъ тази война въ редовете на руско-българската бригада,

158