Page 211 - trnski_kraj

съ плочи. Тя е ограбвана и опожарявана отъ турцитЯ. СелянитЯ били роби на
знаменити турци и отъ „рабъ“ произлязло името на селото Раб-ча: В-раб-ча. Ву-
канската църква— „св. Георги“. Тя е строена къмъ 1850 г., а осветена
презъ 1861 г. За ос вещението е дошелъ и пиротскиятъ гърцки владика Со­
фроний, който влЯзълъ въ разпра съ Гиго ПЯевъ и трънскитЯ свещеници Гри-
горий Магера, Стайко Барински и др. ПроизлЯзълъ инцидентъ, при който владиката
едвамъ се спасилъ презъ „Дере-кале“. ИнциаторитЯ за постройката на храма били
чорбаджиитЯ на селото. ПървитЯ поселници на селото били Вуча и Неча, които
се считатъ родоначалници на селото, отъ гдето носи и името си Вучанъ. . . Надъ
село го, източно се издига конусообразниятъ връхъ „ВЯнецъ“, гдето има развалини отъ
римско време. Името на тоя „ВЯнецъ“ днесъ е организиралъ въ София вукан-
ската културна колония. . . . На юго-изтокъ, близу до с. Вуканъ, се намира
с. Кожинци. На старото селско оброчище, селянитЯ, съ лични срЯдства презъ 1930 г.,
построиха църква „св Николай, която тържествено се освети сжщата година. Селото
Кожинци е паметно, като родно мЯсто на нишкия митрополитъГригорий Вол­
га рина, нареченъ отъизвестния френски историкъ Бланки — гла-

Манастирчето край с. Реяновци

ва на българската църква. Дейностьта на тоя владика се включва
отъ 1818 — 1842 г., когато е билъ погубенъ отъ турцитЯ. Той е организиралъ въ
Нишъ подписка за първото българско училище, като за тая цель привлЯкъль и
турския валия, който далъ 5,000 гроша. Митрополитъ Григорий разширилъ и до-
вършилъ старата българска църква „св. Архангелъ“ въ Нишъ, почната отъ
митрополитъ Милетия. На времето всички разпоредби до българскитЯ свещеници
сж били давани отъ него. И сега въ катедралата въ гр. Нишъ надъ трона стои
надписъ, на който Григорий е нареченъ Болгаринъ. На единъ калугеръ отъ селото
още въ отдавнашни времена, при мъчението му била одрана кожата и издъхналъ
на единъ връхъ надъ селото, който носи името Калугеринъ ридъ, а селото добило
име Кожанци. Близу до с. Мраморъ пъкъ се намира манастирището „св. Бого­
родица“. Отъ селянитЯ е излЯзла инициатива на това мЯсто да се построи храмъ.
За тая цель има комитатъ отъ 8 души, начело на който стои Саздо Радойчевъ,
Славчо Тодоровъ, Тико Димитровъ и др. ЦърквитЯ въ Радово, Изворъ, Костуринци
Стайчовци Забелъ, Зелениградъ, Цегриловци, Слишовци, Стрезимировци, Рея­
новци (манастирчето), съ изключение църквата въ с. Главановци, която е по-стара,
сж отъ по-послешни години, а именно отъ 1860 и 1870 г., насамъ. Църквата
въ с. Туроковци — „СВ. ДП. ВАРТОЛОМЕЙ, е била старинна, обаче къмъ 1806 г.

214