Page 212 - trnski_kraj

е била опожарена отъ кърджалиите, на основите на която селяните презъ 1934 г.
направиха параклисъ, който е и осветенъ.
Покрай всичко това, требва да се спомене, макаръ и на кратко, за двете пе­
щерни църква край гр. Трънъ — „с в. Петка“ и тая въ с. 3 е л е н иг р а дъ.
Старинната пещерна църква „св. Петка“ се намира близу до храма „св. Петка“, на
левия бр-Ьгъ на р. Ерма. Тя съществува отъ незапомнени времена, и преданието
говори, че изъ тия места съ полудива природа се е укривала отъ преследване
светицата Петка. За да дойде до тукъ, гдето се поселила да живее, ми­
нала презъ мЪстностьта „Каваци „край с. Врабча, гдето почивала
и на това место, за споменъ отъ тия години, останали свещени дървета додеветь
на брой, които и до днесъ иматъ свещенъ видъ. . . Пещерната църква, за която
говоря тукъ и въ началото на тая студия, е малка, ала пълна съ мистицизъмъ. На
днешното църковно настоятелство и градските свещеници, предстои да подо-

Пещерата-църква „св. Петка" край гр. Трънъ

брятъ това свето место, като направятъ отаънъ скалата единъ параклисъ,
гдето да се отслужва божествена литургия. А околната местности, преставляваща
хълбъ, спадналъ отъ височините до самата река, да се направи и украси тъй,
щото да стане паркъ за почивка и развлечение на гражданите. . . Другата пе­
щерна църква е въ грамадната скала надъ сегашното с. Зелениградъ. Старото
селище „Зелени-градъ“ се намирало по-високо отъ сегашното нивс на селото. Още
къмъ 680 год., споредъ историята на Цухлевъ, съществувалъ малкиятъ градбцъ
Зелени-градъ или МЛАДИ-ГРАДЪ, жителите на когото се черкували въ скалната
църква, наричана и до днесъ „Царева църква“. Кой царь я е дълбалъ въ неприс­
тъпната скала — още не е известно това. Следъ разрушаване на малкия градецъ,
жителите се пренесли долу, гдето образували младото село или — градъ на зе­
ленина. Тукъ те построили и храмъ, който къмъ 1806 год. билъ опожаренъ отъ
кърджалиите почти до основите. Къмъ 1843 год. селяните на същото место по­
строили новъ храмъ, който не е много големъ.

По отношение третирания въпросъ, могло би да се напише повече и по-ценно,
защото въ дълбокото си минало трънскиятъ край е разполагалъ съ богата матери­
ална и духовна култура. Изобилствуватъ изъ него свети места, които на времето
си съ били топли огнища, отъ които пламъкътъ на тая култура е съгревалъ
сърдцата и душите на старите и доблестни знеполци. Ала, за жалость, много
ценности въ тая насока съ тъмни и чакатъ своя историкъ тепърва.

215