Page 215 - trnski_kraj

18 месеци. Те тогава сж имали възможность не само да заличатъ надписите, но
да задигнатъ манастирската архива, въ която е имало ценни паметници за произ­
хода и живота на манастира. Въ сп. „Гласникъ“, год. 1880 кн. 48, въ описания на
църквите изъ Трънско, Драгутинъ С. Милутиновичъ и Волотовичъ които сж посетили
тия места презъ есеньта на 1878 г., даватъ седнигЪ сведения за „св. Архангелъ Ми-
хаилъ“ : Манастирътъ е разположенъ на левия б р е г ъ на р Нишава
(Ерма); той е билъ събарянъ и пакъ възстановяван ъ. Черквата
му е била богата съ археологични детайли. По запазения над-
писъ на вратите се вижда, че е отъ 1600 год., но ако се ежди по
архитектурния му строежъ, може да се отнесе къмъ 14. векъ*.
Сжщите двама сръбски учени въ списанието предаватъ разговора съ манстирския
игуменъ свещен. Антония отъ гр. Трънъ (дЪдото на трънския гражданинъ Кирилъ
Хр. попъ Антоновъ) презъ 1878г.: „Манастирътъ „св. Архангелъ Трън-
ски“, заедно съ манастира „св. Иоанъ Богословъ' при с. Поганово
и този прие. Одоровци, били съградени отъ нТкойси царь А к-
сентие и сестра му, името на която отецътъ не знаелъ... по-после
турците разрушили Одоровския манастиръ и материалътъ му
трънчани пренесли въ гр. Трънъ".. . Сжщите учени посочватъ и др.
материали за „св. Архангелъ“, като, напримТръ: „Основи и пресеци св. Ара„ангелъ
църтано 1. листъ; перспективи изгледъ „св. Архангелъ“, акварелъ 1. листъ; над-
писъ изъ „св. Архангела“ 1. листъ“ и пр. Значи, ако се приеме за достов^ренъ
източникъ тоя разказъ на двамата учени съ отецъ Антония, може да твърдимъ,
че тТзи три манастира въ полите на Руй и Влашка планина сж съградени въ
едно и сжщо време, а именно или къмъ края на 13. в. или въ началото на 14.
И наистина, много следи отъ миналото говорятъ, че презъ вековете въ манастира
„св. Архангелъ“, макаръ че храмътъ дълго време да е билъ пустующь, е кипТлъ
силенъ животъ. на който сжщиятъ днесъ е последниятъ живъ паметникъ. Пре­
данието е увенчало това место съ чудни легенди, като свързва началните десе­
тилетия на манастира съ героичния подвигъ наГолча Войвода отъ с. Гла­
ва н о ц и, който е водилъ по тия диви букаци силна чета — знепол-
ските сегмени — хайдуци, които отъ чисто християнски под-
буждения сж подпомагали изграждането на манастира „св. Ран-
гелъ“ — 1689 г.. И отъ това предание, ако може да се възползуваме за историята
на манастира, може да се доберемъ, макаръ и повръхностно, до истината, че
наистина инициатори за постройката на манастира „св. Архангелъ“ може да се
взематъ навремешните знеполски сегмени, които били до толкова немирни, че ги
таксували турците, като подивени. Те на това свето место се укривали и кроили
планове. . . Безпорно, манастирътъ е ималъ богослужебни, поучителни и съ исто-
рическо съдържание книги. И всичките книги сж пропаднали, поради лошите
обстоятелства и невежеството на управата. Особено преди освобождението ни, тая
книжнина се е сметала за остарела и като неразбираема е била непотребна,
и безгрижно е разпилявана. . . Малоучените и почти безкнижни монаси, не сж
знаели, че тия ржкописи изъ нашите стари църкви и манастири, презъ веко­
вете сж били най-важните пазители на българския езикъ и националното съзнание
и, че те, като исторически спомени, сж послужили на Отца Паисия, за да напише
първата ни история. Все поради тая небрежность, въ манастира липсватъ най-еле-
ментарните сведения, било за състава на манастирския персоналъ и животъ, било за
инвентара, добитъка и имота. Липсватъ дори и поменици, каквито има въ други мана­
стири, като въ Погановския, Мисловщичкия, некои селски църкви изъ Знеполско,
както и обикновените исторически събития и случки отъ живота на тая света обитель.
До насъ не сж достигнали даже манастирските хроники или ржкописи, съ оби­
чайните исторически бележки въ техъ, дори около и следъ освобождението.
Така, че цели векове отъ историята на Трънския манастиръ, оставатъ за сега
неуяснени и толкова тъмни, колкото сж тъмни еждбините на почти всички наши
манастири.

Манастирската църква
Както въ всички манастири, така и тукъ най-личната постройка си остава църк­
вата. Тя е старинна, по типа на оная въ Погановския манастиръ." Гледана отъ

218