Page 210 - trnski_kraj

Друга старинна църква е въ с. Рани-лугъ — „св. Никола“, която е почти въ земята.

Въ с. Ярловци — „св. Димитрий“, 1835 г., на старо църквище. Въ нея се на-
миратъ, както въ „св. Петка“, две странни икони: „свети Свещеномжченикъ Тара.
понтий“ и „свети Паисий“ — съ ореолъ около главите, облечени въ архиерейско
одеяние. Сто годишнината на църквата се отпразднува отъ ярловчани въ присжт-
ствието на соф. митрополитъ г. г. Стефанъ, по най-тържественъ начинъ презъ
1935 год. 8.XI. Въ с. Бусинци—„св. Николай“, която дълги години ъ
съхранявала прочутото „Бусинско евангелие“ — р жкописй.
което, като историческа ценности, се намира въ Народниямузее,
Въ тая църква сж служили доблестни свеще­
ници. Единъ отъ тия свещеници е ржкополо-
женъ на 1759 год. вь Нищъ отъ печеския па-
триархъ Гаврилъ, въ деньтъ на св. Тарапонтий
(27 май). Бусинската църква се счита, като
една отъ най-старчгЬ храмове въ Трънско.

Магерницата при манастира „св.
Църквата „св. Георги“ въ с. Вуканъ св. Четиридесеть мжченици“ —
с. ЛЪва-рЪка

Като най-старинна и историческа въ Трънско огъ населението се счита старата
църквица „СВ. ПЕТКА“, при с. Пенкьовци. За християните отъ „Краище“, тая
църква е доста популярна. Тя събира на поклонение, особено на Благия петъкъ,
преди „света Троица“, христянитТ дори отъ цТло Кюстендилско и Знеполско.

Църквата се намира на северния край на селото, приютена въ една гжста вековна
джбрава. Тя е малка и низка. По всичко личи, че тя е била засипвана съ земя, а
после, по чуденъ вачинъ, открита отъ единъ овчарь: когато паселъ козите си,
съгледалъ какъ козелътъ облизвалъ нещо въ гората. Овчарьтъ веднага разкопалъ
местото и открилъ кръста на кубето. После напълно се открила целата църква,
въ кърсто-образна форма. Въ по-последни времена, къмъ 1830 г., била пристроена
артиката — каменна пристройка, съ открито предверие. Иконопиството е съвсемъ
просто, ала има трърде силни, по своя замисълъ, свещени сюжети, особено кар­
тината, която представлява „Страшния божи сждъ“.Тоя храмъ не може да се разбере
отъ кога сжществува, тей като нема никакви писменни данни. Отъ с. Пен­
кьовци е излезналъ преподобниятъотецъ Софроний Пенкьовски
(28 май), които, следъ като, напусналъ Краище, се заселилъвъ Ро-
мъния, образувалъ манастиръ и тамъ склопилъ очи. Църквата, по­
добно на мжченика Тарапонтий Знеполски, го е причислила къмъ преподоб­
ните. Друга една старинна църква е на с. Врабча — „св. Георги“. Споредъ
преданието, запазено отъ стари врабчани, църквата е отъ 1690 год. Столетници
разправятъ, че знаятъ кога църквата е била съвсемъ малка и покрита събустове (чи­
мове) отъ земя, върху които разтель люлякъ и здравецъ; после тя била покрита

213