Page 206 - trnski_kraj

етвуване на Знеполска епископия, може да дойдемъ до едно заключени^, а
именно, че те и да водятъ началото си още преди 10. вЬкъ, същите еж били въ
по-големъ разцветъ, едвамъ следъ XII. векъ, презъ време на Второто бъл­
гарско царство. Благодарение на височайшето внимание и поощрение къмъ молит­
вените домове, както и дълбокия религиозенъ подемъ, следъ близо два века роб­
ство подъ гърците (1018—1186г.), изъ постническите планински места възникнали
некои манастири, които били надарени съ имоти и въ които кипелъ силенъ рели­
гиозенъ животъ. Тогава, именно, въ крайните предели по западната граница на
България, въ честь на любимите за народа братя Асеновци, се дава делъ земя
всредъ планинския масивъ въ Дирекуле, между Гребенъ, Влашка планина и Руй.
Въ тоя делъ земя, която се миела отъ бистрите води на р. Ерма, била съществу­
вала резиденцията на първите български царе отъ Второто българско царство.
Всредъ тая земя, върху естествените основи на чудновати скали, въ които се е
удряла водата, местното население, като исторически паметникъ, въ знакъ на ви­
сока честь къмъ своя гооподарь-владетель, изгражда кале-крепость. Тя била доста
яка съ единственъ входъ отъ къмъ западъ, окованъ съ железни порти. Тука съ
били дворците, замъците и баните. Тукъ се е веело белото знаме на скъпата
свобода, подъ лъчите на която е живело дирекулско-знеполското население. Тука
се намиратъ и нечуваните пещери въ скалите, за които преданието ви говори, че
въ техъ се намирали обширни зали отъ мраморъ, въ които е имало „ковано“ злато,
ковчези съ пари, безценни камъни, свилени одежди на знати архиереи, владици’
златни станове на приказни български царици и знеполски хубавици. . . Тука се
намира, въ тоя дТлъ отъ земя, наречена: Асеновъ-дТлъ, и старото църквище
„СВ. ДИМИТЬРЪ“, близу до каменното кале, въ което имало грамадни фрески и
картини съ съвършенно художество. А на близу до гоя цикълъ отъ дворци, замъци,
и зали е имало и галерии. Те съ прочутите такива съ своята фантастичность. Виждали
се изнемощели свети лица. На средата виселъ позлатенъ полюлей, обсипанъ съ
брилянти, а на южната страна — царскиятъ столь и т. н. Това съ били царски покои,
пазени отъ близкото кале и страничните огради, които се намирали отъ къмъ с. с.'
Петачинци, Врабча и Драговита. Наблизу до тоя приказенъ кътъ се е издигалъ и
„св. Иоанъ КръстителиОдоровскиятъ манастиръ, а по-на северо-западъ и древниять
манастири награничнотосело Пресека, южно отъ Влашка планина.
И цялата тая история на Дирекуле, съ своето кале, дворци, баня, манастири, галерии
и тайнствени замъци и пещери, следъ два века и повече, биватъ безмилостно сри­
нати отъ турците.
Не само местностите „Смъкни гузица“, северо-източно отъ Асеновото кале и с.
Звонци, „Яничарски ридъ“ и „Гръчко странье“, на сев.-западъ отъ гдето
съ действували турците, за да се домогнатъ до тия естествени укрепления, но и
развалините на Одоровския и Пресечкия манастири, развалините на красивото
градче Звонци (Звън-ецъ), преданието за което говори, че имало 70 дюкяни (ма­
газини), развалините на самото кале, храма при него „св. Димитрий“, развалините
на предградията на калето и старото църквище между с. Петачинци и Ломница на
местностьта „Прекърсие“ и „Градище“ надъ западното крило отъ „Ждрелото“,
както и редица други разрушени при нашествието на турците паметници кра-
сноречиво ви подсказватъ за некогашната култура по тия места.
И тъй, изъ Трънско манастирите съ били повече селски манастири, изникнали по
инициативата на селяните отъ Знеполе и Дирекуле (долното тесно корито, обгра­
дено съ планиски вериги, на р. Ерма, като почва отъ гр. Трънъ до Погановски
манастиръ и въ страни на планинската ограда, се нарича Дирекуле, по названието
на калето. Дере-кале, калето се намирало въ това дере — проломъ). Отъ времето
на тая епоха — епохата на Второто българско царство (1186—1390 год.) Изъ
1 рънско имало доста църкви и манастири, които съ имали жизнено назначение
за напредъка на културата въ тия планиски и откъснати места. И повечето _
отъ
техъ дочакватъ нашествието на турците. При тия нещастни години, почти всички
храмове и манастири ставатъ пепелища, като едни отъ техъ днесъ служатъ за
оброчища на селата съ далечно възпоменание, а некои съ възобновявани, но пакъ
не уцелели до наши дни. Единствениятъ манастиръ, който е уцелелъ до наши
дни, е Поганоскиятъ. Той е скритъ на една малка тераса, всредъ скалите на Поганов-
ското ждрело надъ левия брегъ на р. Ерма, въ една гориста и скрита котловинка.

209