Page 214 - trnski_kraj

жение за годините и времето на строежа на манастира може да се допусне, че
той е изграденъ презъ времето на последните царе или въ навечерието на тур­
ското робство, а именно 1380— 1400 год. И въ тоя случай, напълно може да се
допусне, че манастирътъ „св. Архангелъ Михаилъ“ е връстникъ съ Погановския и
Кремиковския манастири, което ще рече пакъ тия години 1400 —1500 год., въпреки
това, че България е била вече подъ робство, като сжщото се е чувствувало по-
страшно презъ XVI в. и насамъ по тия места. Самиятьхрамъ е строенъ преди да
стане опожаряването на съседния одоровски манастиръ „св. Иоанъ Предтеча“. Оста-
налиятъ материалъ отъ него е билъ прекаранъ отъ трънчани за постройката на храма
„св. Николай“, който сегашниятъ си видъ е получилъ едвамъ следъ 1800 год. (1850).
Манастирската магерница и други малки пристройки, както и манастирската воде­
ница, леглото на която се открива сега подъ самия храмъ, и чешмата, сж д-Ьло на
по-послешни инициативи. Магерницата има видъ на двуетажна постройка съ външна
стълба, която свързва коридора, южно на краищата на ксйто се издигатъ, върху
малка тераса, два чардака, отъ които се разкрива най-хубаво приятната карти­
на: китната джбрава на околните хълмове, Китка, прочутото Лом. ждрело и
проломътъ на р. Ерма — така нареченото „ДИРЕКУЛЕ“. Тукъ се намиратъ шесть
стаи сь широки прозорци, които н-Ьматъ видъ на килии. Историята на манастира
„св. Арх. Михаилъ" е твърде скжпа за българщината въ трънския край. Обаче,
колкото е скжпа и ценна, толкова е по-оскждна и лишена отъ документи. По-^
строенъ съ помощьта на трънчани и околните села, както се предполага отъ мно­
зина, манастирътъ е билъ на три пжти запустЪвалъ, като е оплячкосванъ, а мона­
сите избивани отъ турци, кърджалии и черкези. Манастирътъ, колкото и да е билъ
спотаенъ и скритъ отъ погледите на минувачи, все не е могълъ да не се спохожда
отъ пжтници, идващи отъ гр. Пиротъ презъ „ДИРЕКУЛЕ“, край „св. Архангелъ“,
гр. Трънъ, Знеполе. А знайно е, че въ Трънъ е имало турско население 10 — 15 дома­
кинства, па и повече, които построили хубава джамия; а къмъ края на 17. в. идватъ
кърджалиите, а по-после — и черкезите, които се отдали на изстжпления и като
обектъ на сжщите сж станали, преди всичко, манастирите и църквите по селата.
Безспорно, тия свети места сж поддържали у населението високъ и борчески духъ,
което обстоятелство турците сж долавяли отъ близу. Ето защо, при дадени моменти,
единъ по единъ отъ храмовете и манастирите сж били разорявани. Че наистина
сж ставали такива издевателста въ трънския край, се вижда отъ следната бележка:
„По нашуту каазу Знеполску улезоше баши-бозуци и разтресоше
сва села и изгореше 57 кола и волове, Черкезе оплячкашецъркве,
монастира и людие, поораше и оплячкаше сви ствари църковни
обрашеимонастира изгореше, а деду Арсению върлишего отъ
кьошку та погину (монастира поораше и заличише сви светци
църковни“). Записано отъ монашеску руку. 1876 лето. Или — „Да
се знае кога започе кавга отъ Турци иЗнеполци. 10 Мартъ 1821 г.
много кърво-пролитие беше. * Турци се разсърдите на хри-
стиянску веру и по сву землю много християни погубише за
п равин у, ашира (Параклиса с в. Тарапонти) икони и човеци. ..у
Бегликъ много пути идоше и много се човеци съ тия Бегликъ
потопише у кръвь (покървавише)“. Рукою попъ Никола стари даскалъ
Тошкинъ: 1821.111.10. (Изъ богослужебните книги на храма „св. Петка“ — гр. Трънъ)
Така, на тия събития презъ робството сж станали жертва много свещени места
изъ Дирекуле и Знеполе, а именно: одоровскиятъ манастиръ „св. Иоанъ Предтеча“,
манастирътъ „св. Прокопий“ подъ с. Туроковци, „св. Димитрий“ надъ с. Забелъ,
„Глава“ край с. Главановци, „св. Николай“ край с. Глоговица, при с. Костуринци,
Мисловщица, с. Паля и др. А не по-малко за разрушаване и ограбване на мана­
стирите сж допринесли и гръцки владици, каквито е имало въ гр. Пиротъ, гр. Трънъ,
както и некои свещеници. Известно е, че до освобождението трънскиятъ край е
припадалъ къмъ Пиротъ и Нишъ. Ненавистьта на гръцките владици: Софроний,
Антимъ, Иларионъ, Партений, къмъ българския езикъ е известна и до днесъ. Ето
защо, всичко, което по-реално е символизирало или изразявало българския духъ
и дело, те сж го старателно заличавали или обезобразявали. А въ тая насока сж
действували и сръбските учени, като професоръ Цвийчъ, Христичъ и др., когато
Трънско, следъ освобождението, стоя въ т4хно владение близу две години —

Сборникъ Трьнски край — 28. 217