Page 209 - trnski_kraj

етирит-Ь и църквите по тия места, заповедалъ да не се служи въ църквите. То­
гава почти всичките манастири запустели. Ала не следъ дълго, когато
оздравелъ по единъ чуденъ начинъ въ манастира „с в. Архан­
гел ъ“, синътъ на Кара-феиза — Али-бегъ, манастирите и цър­
квите проявили пакъ своя животъ.
По-старинни храмове изъ Трънско може да се посочатъ следните:
Въ г. Трънъ „св. Петка“, която отъ 16. в. (средата) та до 1850-1853 г. претър-
пела коренно обновление. Тя е чисто каменна, широка, трикорабна, съ четири чивта
колони. Стенната живопись, съ която са покрити стените, е нова, като отъ ста­
рата нема почти и следа. Темплото е дъсчено, безъ резба. Иконите са отъ 1857 г.,
съ изключение на единъ нанизъ старинни икони на Апостолския ликъ, запазени
отъ некога САществующия параклисъ „св. Тарапонтий“. По-старите икони носятъ

Църквата „св. Димитрий“ въ с. Ярловци

надписъ: „Рука Георги Христовъ — Самоковъ“. В ат ре на иконостасната
икона „Успение Богородично“ до южната врата, на горния край
на иконата стои ликътъ на Мисаила съ обло монашеско лице,
снажно балканско тело, на ржце държидвецъркви, съ надписъ:
„Архимандритъ Мисаилъ, ктиторъ двема църкви — монастиръ
Мисловщички — пресветая Богород1ци и сей храмъ, светая пре­
подобна Параскев а.“ А подъ иконата: „Сей образъ есть —А рхиман.
Мисаилъ отъ рода Байкушевъщо до две церкви, ктиторъ биеть,
первово обнови монастира Мисловщички 1830. и второ обнови
сей храмъ — светая преподобная Параскева: 15 Октомври 1856 г.“
Надъ северните външни врати се чете каменненъ надписъ: „Изволенюмъ
Отца, Совершенъ Сина, Споспешенюмъ Свети духъ; Сей храмъ съзщася трудомъ
изждивлешемъ йеромонаха Мисаила Цветковъ отъ Байкушсвъ и възпомогусво-
вониемъ ктиторовъ хаджи Никодшъ отъ Насалевци и чорбаджи Пея отъ Ярловци
м. Юни 20. 1853 г.“ На южните врати се чете: „Сему храмъ б1етъ майсторъ МГ
ленко съ братомъ Дамяномъ отъ Блатъшнщу — чадахъ Стефанъ — Веле“. По
книгите въ храма има доста ръкописи, единъ отъ които е записанъ на 10. мартъ
1821 год. отъ ржката на попъ Никола даскалъ Тошкинъ (старий), който
рисува скръбното време и станали кървопролития между турци и знеполци въ
местностьта „Бегликъ“, гдето „много човеци се покървавили и християни погубили
за правину“. (Миней септем.).

212