Page 207 - trnski_kraj

Като вземете църквищата и манастирищата край Селата: Одоровци — „св. ЙоаНъ
Кръстители“; сев.-запад. отъ Ломничкото ждрело при „Прекърсие“ — „св. Архангелъ“;
южно отъ с. Туроковци—„св. Прокопий“; надъ с. Забелъ—„св. Димитрий“, чакъ сега
вьзобновенъ ; край с. Зелениградъ или с. Главановди—„св. Николай“ или монастира
„Глава“; при с.Паля — „св. Въведение Богородично“; подъ с. Рани-лугъ, надъ с.
Глоговица, при с. Костуринци, или старото църквище при с. Ярловци „св. Димитрий“,
гдето къмъ 1835 год., по инициативата на свещеника Ангелко и братъ му ПЪя съ
лични средства и .съ съдействие на съселяните, издигатъ днешната църква; и
редица още такива, които служатъ за свети места на религиозния знеполецъ —
днесъ сж пепелища, съ изключение, може би, само на неколко отъ техъ, върху
основите на които сж издигнати нови молитвени домове. И отъ проучванията на
вещи лица за историята на тия светини, за днесъ
.■- ■■-'7----.......се знае само за Погановския манастиръ, че е
Г
строенъ къмъ 1392 г. отъ некой си сръбски деспотъ
т I Константинъ и госпогья Елена, чието седалище било
V! **Д ; Юостендилъ, или, ако се пъкъ приеме едно прс

I

ш
л V
1ДП
I
м V НИ

дЖ- ‘1 ■

И

ч •,

Храмъ „св. Илия“ — с. Звонци Църквата въ с. Видраръ

дание, което сжществува въ Дирекуле отъ тия времена, той билъ построенъ отъ единъ
благородникъ — обикновенъ човекъ, на когото пъкъ сетра му построила манастира
д
„
край с. Одоровци. А дру: ит1> манастири, начело на които стои Одоровскиятъ и тия
при с. Пресека, както и останалите манастири изъ знеполската крайнина, и селски
църкви, строени при слаби средства, а горещо желание, сж опожарявани при разни
моменти презъ робството, едни още въ началото на нашествията, а други презъ
време на възстанията: 1688, 1840 г., при нашествие на кърсердари, башибузуци, ени-
чари, кърджалии, черкези (1790, 1861 г.) и т. н. Върху основите на тия развалини,
или на по-скришни места християните отъ 1 рънско, при по-благоприятни условия,
възобновили, или създали нови църкви и манастири.
Като по даденъ знакъ, почватъ се строежи на църкви и манастири. Постепенно
възникватъ храмове. Въ Дире куле, напр., вместо манастири, се изгражда въ с. Звонци
храмъ „св. Илия къмъ 1850 год., а още къмъ 1580 (споредъ преданието) се
построява оть местното население, по инициативата на неизвестни скромни труже­
ници, манастирътъ „св. Архангелъ“ и то на ново место, всредъ вековна букова
гора, между гр. Трънъ и с. Ломница... Къмъ средата на 16. в. трънчани строятъ
параклисъ „св. Т а р а п о н т и й “, а по-после на неговото место къмъ 1700-та г. строятъ
храма „св. Петка , който къмъ 1853 г. се реставрира отъ трънчанина архиман-
дритъ Мисаилъ Цв. Байкушевъ, заедно съ чорбаджи Пея и Хаджи Ни-
кодимъ и добива днешния си видъ. Къмъ 1856 г. се възобновява и
С1аринниятъ храмъ въ самия центъръ на града, върху основите на старото опожа­
рено манастирище „св. Николай“, гдето била и градината на старото селище

210