Page 207 - trnski_kraj
P. 207

Като вземете църквищата и манастирищата край Селата: Одоровци — „св. ЙоаНъ
                  Кръстители“; сев.-запад. отъ Ломничкото ждрело при „Прекърсие“ — „св. Архангелъ“;
                  южно отъ с. Туроковци—„св. Прокопий“; надъ с. Забелъ—„св. Димитрий“, чакъ сега
                  вьзобновенъ ; край с. Зелениградъ или с. Главановди—„св. Николай“ или монастира
                  „Глава“; при с.Паля — „св. Въведение Богородично“; подъ с. Рани-лугъ, надъ с.
                  Глоговица, при с. Костуринци, или старото църквище при с. Ярловци „св. Димитрий“,
                  гдето къмъ 1835 год., по инициативата на свещеника Ангелко и братъ му ПЪя съ
                  лични средства и .съ съдействие на съселяните, издигатъ днешната църква; и
                  редица още такива, които служатъ за свети места на религиозния знеполецъ —
                  днесъ сж пепелища, съ изключение, може би, само на неколко отъ техъ, върху
                  основите на които сж издигнати нови молитвени домове. И           отъ проучванията на
                                                   вещи лица за историята на тия светини, за днесъ
                                    .■- ■■-'7----.......се знае само за Погановския манастиръ, че е
                  Г
                                                   строенъ къмъ 1392 г. отъ некой си сръбски деспотъ
                      т                           I Константинъ и госпогья Елена, чието седалище било
                   V! **Д                         ; Юостендилъ, или, ако се пъкъ приеме едно прс

                                    I

                                       ш
                 л        V
                                  1ДП
                 I
                   м      V   НИ

                          дЖ- ‘1           ■


                          И

                         ч               •,






                   Храмъ „св. Илия“ — с. Звонци                       Църквата въ с. Видраръ

                 дание, което сжществува въ Дирекуле отъ тия времена, той билъ построенъ отъ         единъ
                 благородникъ — обикновенъ човекъ, на когото пъкъ         сетра му построила манастира
                                     д
                          „
                 край с. Одоровци. А дру: ит1> манастири, начело на които стои Одоровскиятъ и тия
                 при с. Пресека, както и останалите манастири изъ знеполската крайнина, и селски
                 църкви, строени при слаби средства, а горещо желание, сж опожарявани при разни
                 моменти презъ робството, едни още въ началото на нашествията, а други презъ
                 време на възстанията: 1688, 1840 г., при нашествие на кърсердари, башибузуци, ени-
                 чари, кърджалии, черкези (1790, 1861 г.) и т. н. Върху основите на тия развалини,
                 или на по-скришни места християните отъ 1 рънско, при по-благоприятни условия,
                 възобновили, или създали нови църкви и манастири.
                 Като по даденъ знакъ,     почватъ се строежи на църкви и манастири. Постепенно
                 възникватъ  храмове. Въ Дире куле, напр., вместо манастири, се изгражда въ с. Звонци
                 храмъ „св. Илия къмъ 1850 год., а още къмъ 1580 (споредъ преданието) се
                 построява оть местното население, по инициативата на неизвестни скромни труже­
                 ници, манастирътъ „св. Архангелъ“ и то на ново место, всредъ вековна букова
                 гора, между гр. Трънъ и с. Ломница... Къмъ средата на 16. в. трънчани строятъ
                 параклисъ „св. Т а р а п о н т и й “, а по-после на неговото место къмъ 1700-та г. строятъ
                храма „св. Петка , който къмъ 1853 г. се реставрира отъ трънчанина архиман-
                дритъ Мисаилъ Цв. Байкушевъ, заедно съ чорбаджи Пея и Хаджи Ни-
                кодимъ и добива днешния си видъ.                  Къмъ 1856 г. се възобновява и
                 С1аринниятъ храмъ въ самия центъръ на града, върху основите на старото опожа­
                рено манастирище „св. Николай“, гдето била и градината               на старото селище



                  210
   202   203   204   205   206   207   208   209   210   211   212