Page 217 - trnski_kraj

ната страна на първите врати не е четливъ, затова пъкъ четемъ
на вжтрешната страна на вторите врати, че църквата на „Архи-
стратига Михаил а“ била зографисана по поржка на настоите-
литъ киръ Войхна отъ с. Рани-лугъ и киръ Костадина отъ с Т у -
роковци, ако съмъ прочелъ добре, на 1643 или 1743 год. Преминаваме
отъ артиката въ ПРИТВОРА презъ широките врати. Той е дълъгъ петь метра, а
широкъ четири. Стените му сж прор-Ьзани съ мазгали (прозорци). Надъ покрива
гукъ се издига малко кубе, снабдено съ единъ мазгалъ. Въ дъното на кубето
се открива образа на св. Богородица, едвамъ доловимъ вече, а подъ него около-
връсть има други образи съ разни евангелски сюжети. Надъ входните врати за
самата централна часть на храма се вижда место за образъ, какъвто не се вижда.
о всичките стени не се вижда живопись. По-забележителни има две икони отъ
дърво. Въ лЪво Матеръ Божия съ младенеца. Иконата е големъ форматъ и изра­
зява неземна красота. По краищата има орнаменти отъ цветя. По долния край се
чете: „Сия икони приложи Мита Байкушевъ со домъ его .. . 1876 г.“ Въ дЪсно е
иконата на св. Архангелъ Михаилъ. Тя изразява неговото могжщество и има видъ
на повелителна сила надъ простосмъртния човекъ. Подъ краката му лежи умрелъ
богаташъ, съ насоченъ къмъ него мечъ. А крилете навЪватъ страхъ у човека отъ
невидимата сила Архистратигова. До Арх. Михаила стои драконъ съ рога, който
въ ржката си държи надписъ „Нашъ, нашъ о сребролюбцу"; а около бога­
таша близките му го оплакватъ. На иконата, която е 1 м. на 50 см., е писано
„Мучитель душу богатаго“. А на долния край се чете: „Тонча и Отецъ его
Василий ибратъ его Илия иерей, Григорий иерей, Михаилъ иерей
отъ 1 рънъ, за душевное спасение“. Тукъ се намира още една по-забележи-
телна икона „Преображение Господне“, голяма, съ надписъ: „приложилъ Иванча
попъ Василевъ 1867 г.“
Навлизаме въ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТЬ на храма и св. олтаръ, като минаваме
презъ широкъ отворъ въ видъ на сводъ, широкъ близу два метра, а високъ
къмъ три. Надъ тая часть се издига на високо къмъ 10—12 м. гол-Ьмото кубе.
1о има форма на древна купола-барабанъ. Тоя полусферически куполъ се
издига надъ покрива на високо и около него се образуватъ извънредно ефектни
чупки, които даватъ особено приветливъ видъ на щЬлата църква, гледана отвънъ.
ая часть е средището на храма, увенчана, безспорно, съ куполния барабанъ. Тя
има правожгълна форма, която се разширява къмъ изтокъ, северъ и югъ, съ по
една полукржгла абсида (конха). Въ дъното на кубето съглеждаме полуразрушени
образи, вероятно Богъ Саваотъ, а околовръсть между седемгЪхъ продълговати и
доста тъсни прозорчета, дълги по 2—3 м„ се откриватъ пакъ съвсемъ неузнаваеми
образи, въроятно пророците, подъ които се едвамъ чете нТкакъвъ надписъ на разва-
ленъ гръцки езикъ „Богообразни Иосифъ съ древа и Никодима снемъ
мертвое тело“. . . Самите образи сж старателно надупчени. И тукъ стените
нъкогашъ сж били украсени съ чудесна живопись, обаче сега сж чисто бели, съ
малки следи, останали отъ къмъ юго източ. страна — южната конха до самата пив­
ница. Ние виждаме тукъ два пояса, горниятъ въ медалиони съ образите на св. Мина,
св. Викторъ и др. полуизтрити, а долниятъ съ образите на св. Иоанъ Кръстителя,
св. Антоний Велики, св. Ефремъ Сиринъ и др. Прави впечатление това, че обра-
зитъ сж били големи въ ц-Ьлъ ръсть, а надъ тФхъ — бюстови изображения, въ
медалиони. Че наистина ц1злиятъ храмъ е билъ изографисанъ, се уверяваме отъ
историческите данни, дадени ни отъ Иречекъ, който казва: „...По стените се
вижда живопись по-груба работа въ два реда единъ надъ другъ
съ славянски надписи. Долу светците съполуразвити свитъци
въ ржцете, следъ товаредъ кржгове съ глави (медалиони), по-
високо пъкъ фрески съ големи фигури, чакъ до кубето ..“
ОЛТАРНАТА АБСИДА. Това е източната часть на сжщинския храмъ, която
не е нищо, освенъ полукржгло пространство, което е отделено отъ куполната часть
съ доста стариненъ и характеренъ по своята оригинална живопись иконостасъ
— темпло. Последното е дъсчено съ остатъци отъ старинна резба. Иконите по
него правятъ впечатление, че сж нови: вероятно сж реставрирани отъ некой ико-
нописецъ и носятъ едни 1876 г., а други 1898 г. На иконостаса се забе-
лязватъ следните икони въ целъ ръстъ: 1) „св. Богородица съ младенца“ -

220