Page 217 - trnski_kraj
P. 217

ната страна на първите врати не е четливъ, затова пъкъ четемъ
                 на вжтрешната страна на вторите врати, че църквата на „Архи-
                 стратига Михаил а“ била зографисана по поржка на настоите-
                 литъ киръ Войхна отъ с. Рани-лугъ и киръ Костадина отъ с Т у -
                 роковци, ако съмъ прочелъ добре, на 1643 или 1743 год. Преминаваме
                 отъ артиката въ ПРИТВОРА презъ широките врати. Той е дълъгъ петь метра, а
                 широкъ четири. Стените му сж прор-Ьзани съ мазгали (прозорци). Надъ покрива
                 гукъ се издига малко кубе, снабдено съ единъ мазгалъ. Въ дъното на кубето
                 се открива образа на св. Богородица, едвамъ доловимъ вече, а подъ него около-
                 връсть има други образи съ разни евангелски сюжети. Надъ входните врати за
                 самата централна часть на храма се вижда место за образъ, какъвто не се вижда.
                   о всичките стени не се вижда живопись. По-забележителни има две икони отъ
                 дърво. Въ лЪво Матеръ Божия съ младенеца. Иконата е големъ форматъ и изра­
                 зява неземна красота. По краищата има орнаменти отъ цветя. По долния край се
                 чете: „Сия икони приложи Мита Байкушевъ со домъ его .. . 1876 г.“ Въ дЪсно е
                 иконата на св. Архангелъ Михаилъ. Тя изразява неговото могжщество и има видъ
                 на повелителна сила надъ простосмъртния човекъ. Подъ краката му лежи умрелъ
                 богаташъ, съ насоченъ къмъ него мечъ. А крилете навЪватъ страхъ у човека отъ
                 невидимата сила Архистратигова. До Арх. Михаила стои драконъ съ рога, който
                 въ ржката си държи надписъ „Нашъ, нашъ о сребролюбцу"; а около бога­
                 таша близките му го оплакватъ. На иконата, която е 1 м. на 50 см., е писано
                 „Мучитель душу богатаго“. А на долния край се чете: „Тонча и Отецъ его
                 Василий ибратъ его Илия иерей, Григорий иерей, Михаилъ иерей
                 отъ 1 рънъ, за душевное спасение“. Тукъ се намира още една по-забележи-
                 телна икона „Преображение Господне“, голяма, съ надписъ: „приложилъ Иванча
                 попъ Василевъ 1867 г.“
                 Навлизаме въ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТЬ                 на храма и св. олтаръ, като минаваме
                 презъ широкъ отворъ въ видъ на сводъ, широкъ близу два метра, а високъ
                 къмъ три. Надъ тая часть се издига на високо къмъ 10—12 м. гол-Ьмото кубе.
                 1о има форма на древна купола-барабанъ. Тоя полусферически куполъ се
                 издига надъ покрива на високо и около него се образуватъ извънредно ефектни
                 чупки, които даватъ особено приветливъ видъ на щЬлата църква, гледана отвънъ.
                  ая часть е средището на храма, увенчана, безспорно, съ куполния барабанъ. Тя
                има правожгълна форма, която се разширява къмъ изтокъ, северъ и югъ, съ по
                една полукржгла абсида (конха). Въ дъното на кубето съглеждаме полуразрушени
                образи, вероятно Богъ Саваотъ, а околовръсть между седемгЪхъ продълговати и
                доста тъсни прозорчета, дълги по 2—3 м„ се откриватъ пакъ съвсемъ неузнаваеми
                образи, въроятно пророците, подъ които се едвамъ чете нТкакъвъ надписъ на разва-
                ленъ гръцки езикъ „Богообразни Иосифъ съ древа и Никодима снемъ
                мертвое тело“. . . Самите образи сж старателно надупчени. И тукъ стените
                нъкогашъ сж били украсени съ чудесна живопись, обаче сега сж чисто бели, съ
                малки следи, останали отъ къмъ юго източ. страна — южната конха до самата пив­
                ница. Ние виждаме тукъ два пояса, горниятъ въ медалиони съ образите на св. Мина,
                св. Викторъ и др. полуизтрити, а долниятъ съ образите на св. Иоанъ Кръстителя,
                св. Антоний Велики, св. Ефремъ Сиринъ и др. Прави впечатление това, че обра-
                зитъ сж били големи въ ц-Ьлъ ръсть, а надъ тФхъ — бюстови изображения, въ
                медалиони. Че наистина ц1злиятъ храмъ е билъ изографисанъ, се уверяваме отъ
                историческите данни, дадени ни отъ Иречекъ, който казва: „...По стените се
                вижда живопись по-груба работа въ два реда единъ надъ другъ
                съ славянски надписи. Долу светците съполуразвити свитъци
                въ ржцете, следъ товаредъ                  кржгове съ глави (медалиони), по-
                високо пъкъ           фрески съ големи фигури, чакъ до кубето ..“
                ОЛТАРНАТА АБСИДА. Това                  е източната часть на сжщинския храмъ, която
                не е нищо, освенъ полукржгло пространство, което е отделено отъ куполната часть
                съ доста стариненъ и характеренъ по своята оригинална живопись иконостасъ
                — темпло. Последното е дъсчено съ остатъци отъ старинна резба. Иконите по
                него правятъ впечатление, че сж нови: вероятно сж реставрирани отъ некой ико-
                нописецъ и носятъ едни 1876 г., а други 1898 г. На иконостаса се забе-
                лязватъ следните икони въ целъ ръстъ: 1) „св. Богородица съ младенца“ -


                 220
   212   213   214   215   216   217   218   219   220   221   222