Page 218 - trnski_kraj

Исусъ Христосъ, която има особено миловидно лице — образъ, който напълно
символизира нейното положение на Господни Майка. На долния край се чете над-
писъ: „Приложи: Никола Сотиров ъ, Василъ Костадиновъ и С о -
тиръ Николаевъ стругарю отъ гр. К о р ч а — А л б а н и я — 1898 г. м.
моемврий 13“. 2) „Спасители — Исусъ Христосъ Вседержитель“, съ надписъ:
„Приложилъ Стоянъ Иерей попъ Станковъ с. Ломница и Захария
М. Шишковъ, за душевно спасение — 1898 г. ноемв. 13“. 3) „св. Ар-
хангелъ Михаилъ" съ мечъ въ едната ржка, а въ другата държи земното кълбо съ
инициалите „Ис. Хр.' „Приложилъ Михо М. Пеевъ, Рангелъ Тошевъ и
Михаилъ Байкушевъ 1898. Ноемв. 13“. На иконостаса има, освенъ цар­
ските врати и такива отъ северната страна, които се закриватъ съ нова завеса.
До т-Ьхъ именно се намира старата манастирска икона, която е изместена отъ ико-
нописа. Тя твърде реално изразява строгостьта иа Архистратига къмъ безумието
на богаташа и безразсждието на младежьта. И тука св. Арх. Михаилъ е насочилъ
меча къмъ главата на богаташа, който лежи подъ краката му, а въ другата си
ржжа държи за косата голъ юноша. Горната часть на иконостаса се свързва съ
единъ яросъ — икони съ образите на св. апостоли, а надъ тоя яросъ се издига
светото Разпятие, което е доста оржфано и неприветливо станало. Царските
врати изглежда, че еж нови — по-послешни и добре изработени На гЬхъ сж по­
ставени образите на пророците: Соломонъ и Давидъ, Благовещение Богородично,
св. Василий и св. Григорий, съ надп.: „Стоянъ иерей 1899 год.“. Надъ царските
врати стои „Обрусътъ“ Исусъ Христосъ-Богъ. Последните се закриватъ съ корава
завеса, върху която е поставенъ въ ц-Ьлъ ръстъ образътъ на Спасителя. Послед-
ниятъ има царственъ видъ, облЪченъ въ червена туника, върху която е
поставенъ архиерейскиятъ омофоръ, на дясното бедро — паница, а на главата
архиерейска корона. Лицето на Спасителя е пълно, очите сини, погледътъ мило-
виденъ, косата се разтиля низъ раменете вълнообразно. Въ едната ржка Той държи
чаша, а съ другата благославя. Иконописецътъ тукъ се е постаралъ да предаде на
иконата вседържителность.
Презъ северните врати влизаме въ св. олтаръ. Той е едно тЬсно простран­
ство — източната абсида (конха). На източната страна има малъкъ прозорецъ,
който пропуска слаба светлина.
На олтарната купола се вижда изписана „Ширшая съ Небесъ“ и „Тайната вечера“.
Подъ тоя образъ, който е едвамъ разбираемъ, се разкрива съвсемъ рфдкиятъ сюжетъ
„Двойното тайнство“, т. е. две редици апостоли приематъ отъ Исуса Христа,
отъ една страна преосжществения хлЪбъ, а отъ другата — виното. На това изо­
бражение стои надписа: „Причастие апостоловъ“. Около олтарното про­
зорче е оц-ЬлЪла още една по-официална картина, по своя сюжетъ и композиция.
Тя изразява рождеството на Спасителя: Исусъ лежи, като пеленаче въ яслата, съ
звезда, покрито до половина съ червена завивка, а отъ страни два образа щЪлъ
ръстъ, на ангели съ криле, облечени въ дяконско одеяние, на главите съ корони,
а въ ржцете държатъ хоругви А отъ двете страни виждаме единъ дълъгъ фризъ
отъ фигури, светите отци на църквата: св. Николай, св. Василий, св. Григория,
св. Иоанъ Златоустъ, св. Кирилъ, св. Александъръ, св. Власи, св. Атанасия и др.
Па южната полуабсида се откриватъ образите на св. Романъ въ дяконско одеяние
и въ ржка съ кандилница, а надъ него правостояща св. Богородица, почти обез­
личена. Най-отгоре се забелязватъ останки отъ фигури въ естествена величина,
отъ които едната е, безпорно, на последния български царь. Тоя образъ има
гол-Ьмъ ръстъ, облечень въ служебно одеяние, подобно на ктитори на храмъ, съ
корона и ореолъ около главата му, а въ ржката държи свитъкъ съ надписъ,
който се мжчно чете. Цялата стенописи въ олтаоната абсида, изразена въ
свегителскигЪ фигури и религиозни сюжети, е даденъ почти въ естествена
величина. Светителите сж облечени въ пъстросв^тли одежди служебно
одеяние, по което се отражаватъ необикновено изписани орнаменти. А имената на
светителигЬ сж написани на гръцки езикъ, отъ които едни се четатъ мжчно.
Гледате проскомидията (жертвеникътъ), но той е просто сразенъ отъ ония
злосторници, отъ които едни сж действували съ невежество, когато сж работили
съ варита при белосване храма, а други пъкъ сж насочвали своите действия,
за да заличатъ доста ценните фрески по стените които сж изразявали по реаленъ

221