Page 219 - trnski_kraj

найинъ чувството на българския духъ и идеите на мастната стснопись. На него се чете
името „КАЗЕБОНОСЪ“, идолъ, почитанъ отъ нТкои езичници въ латинско време
още въ първите векове. Надписътъ, споредъ думите на Иречека, е наопаки поста-
венъ и се доста мжчно чете: „шега шевио шум реошен ишпшке РЕМЙМГ5".
Корнизътъ на първия край надъ надписа е украсенъ съ никакви орнаменти
въ видъ на листъ. Отъ горе хоризонтално лежи каменната плоча, подъ която
се намиратъ светителски мощи. На престола лежи старо-славянско евангелие, а
задъ него има други, подарени отъ големия благопожертвуватель къмъ манастира
ломнишкиятъ енориски свещеникъ Стоянъ п. Станковъ, и Захария М. Шишковъ въ
1898 год. По отношение историята на светия престолъ, Иречекъ въ книгата си
„Пжтувания изъ България“ ето що говори: „Срещу манастира, малко
н-Ьщо на северъ отъ онзи проц-Ьпъ, стърчи високо надъ десния
брегъ при пжтя, между кленове, на местото, на речено „Пре­
столъ“, античень четвъртитъ камъкъ съ л а т и н с к и н а д п и с ъ....
въ него се споменува името на нелознатъ до сега латински
идолъ Казебоносъ. Петь крачки по-нататъкъ забелязахъ кръстъ
съ неясни следи, приблизително на 3 букви“. Отъ тукъ се заключава,
че въ св. олтаръ е имало отъ начало другъ престолъ по-нецененъ по своя произ-
ходъ и материя, и това се е наложило на служителите на храма да го замЪнятъ,
като сж поставили тоя кръстъ, що е стърчалъ на брега на р. Ерма, за който
говори Иречекъ. Сжщиятъ престолъ днесъ се намира въ св. олтаръ и се пази,
като най-скжпата манастирска старинность. А на това место „Престолъ“, за което
говори Иречекъ, некогашното оброчище всредъ манастирската гора, оттатъкъ
десния брегъ на Ерма, която се допира до имота на Арамбашината фамилия отъ
гр. Трънъ, днесъ не стърчи никакъвъ „античенъ вуаленъ камъкъ“. нема го той
на местото си. Презъ кое време и кой извърши тоя процесъ, за да се намира
тоя камъкъ въ храма и да служи за престолъ, остава една тайна, измежду мно-
гото такива, които затулватъ миналия животъ на манастира „св. Архангелъ Михаилъ“.
Въ проскомидията е записана една картина, която изразява кръщението ?'осподне
въ р. Йорданъ. Исусь Христосъ, на когото пречистото тело е полуголо, препасано
на кръста, е нагазилъ въ светата река, каточели стои въ ковчегъ-вана съ вода.
Надъ полукуполата на жертвеника личи другъ образъ, иравъ — фигура на жена,
обаче почти разрушенъ. На северната страна, срещу самия жертвеникъ е имало
и надписъ, който е заличенъ, съ некакво сечиво. По несъмненъ начинъ тукъ се
забелязва, че подъ мазилката е имало друга живопись, нещо по-характерно, което
говори, че храмътъ е два пжти изписанъ съ четката на църковния иконописецъ,
ала отъ втора га, ако има слаби следи, то отъ първата почти никакви нема. Ста­
ринните неща въ манастира „св. Архангелъ Михаилъ“ сж голема редкость. Те
не сж оцелели дори до освобождението ни. Както що говори преданието, мана-
стирътъ често билъ арена на плячка и на запустяване. Макаръ некогашъ да се
е дохождало до манастира по козя пжтека, той стоялъ на пжтя Пиротъ—Знеполе,
чийто чиликъ-момци, често сж смущавали турците, то последните първомъ сж
ударяли на трънската света обитель, която е била набедена, че е рекрутирала
комити — знеполски селяни. Освенъ богослужебните книги, отъ които едни има още
отъ 1700 год., други отъ 1806 год., които не представляватъ особенъ интересъ,
ние се спираме на св. престолъ въ св. олтаръ и св. потиръ-чашата. Чашата е
чисто сребърна. Тя е украсена съ рококови орнаменти. Околовръсть на седа­
лището има издълбанъ надписъ: „1790 г. | сей святи потиръ манастира
Архистратига Михаила въ место Знеполъ покрилие Руенъ,
изкова се во гр. Соф1я, при игуменина Йеромонаха“. Престолътъ въ
храма е стариненъ и историята му загадъчна.
Въ тая насока въ гр. Трънъ има едно предание, което говори, че надъ десния
1
брегъ на р. Ерма, надъ едни скали „процепъ“, всредъ дивна вековна гора —
манастирска земя — се намирало старото манастирище „с в. Рангел ъ“. На-
стжпватъ размирици и робство, подигатъ се села и градове. Отъ къмъ Пиротъ
се насочва некакъвъ си арамъ-башия съ своята орда. Той се натъква на
тия места — „Веслъцъ“ и „Китка“, почва да налита на манастира, братството на който
по принуда се изместило отъ това легло, минало Лудата река — Ерма, и с п р е л о

222