Page 221 - trnski_kraj

Страйа па вторите врати на черквата). Г1риемемъ ли горе писаното, което за сегй
го н'Ьма въ храма, за автентично, то, не ще съмнение — годината 1643 е една
ценна дата въ историята на манастира, особено за зографията на самия храмъ
Обстоятелството, че следъ каменната зидария върху мазилката се забелязва по
несъмненъ начинъ първата старинна живопись, върху която е сложена втора ма-
зилка, по която е извършена последната живопись отъ 1643 г., ясно говори и
подчертава, че манастирскиятъ храмъ наистина презъ време на съществуванието
си е два пъти изографисванъ. Първиятъ пъть храмътъ е изографисванъ, вероятно,
непосредствено следъ изграждането му или скоро следъ него; а второто се е
наложило, поради скръбните събития, които съ ставали около светата обитель,
па даже и въ самата нея палежъ, грабежъ и т. н. Требва да приемемъ, че
църквата веднага следъ строежа е изографисана. Както днесъ е прието, щомъ се
привърши некой храмъ, повикава се църковенъ живописецъ, за да извърши
стенописи въ него. Съвсемъ редко е новостроящи храмове да не се изографисатъ
веднага и то като бедни. Така е било и въ далечното минало, следъ строежа вед­
нага да се изпише храма, а особено това нещо се допуска за манастирите, чиито
ктитори на всека цена съ били хора богати — некой владетели, видна личности,
богато село, каквито на времето е имало такива изъ Знеполско, като с. Звонци
въ Дирекуле, с. Туроковци и др.

Казахме, че манастирътъ, поради честите скръбни и трагични събития, е запусте-
валъ на два-три пъти. Ето защо, той не е твърде процъвтявалъ материално. Имо-
\тит“> притежава днесъ, повечето отъ техъ съ били подарявани въ послешни
Тодини (къмъ 1780 1800 год,). И манастирътъ началните си десетилетия е съще­
ствували съвсемъ скрито, всредъ непроходимата девствена гора. Бъдещето може
въ по-големи подробности да ни запознае съ редица неща изъ манастирската
история, а именно — кой е строительтъ, по чия инициатива е строени храмътъ и кой
художникъ-зографъ, местени или страненъ, е изписали образите на стените, и
на чии средства е ставало това — на манастирски ли или на некой частни ини­
циативи. Едно, обаче, требва да признаемъ, а именно, че живописьта въ храма е
работена отъ художникъ съ неоспорвана дарба, а самиятъ художествени стилъ,
по своята сила и естествени замахъ, както и самите запазени откъслечени сю­
жети, съ просто неподражаеми. Тукъ, вие ще откриете неволно високохудожест-
вения полети не само по стенописите, а и въ останалите икони, било по темплото
(иконостаса) или по отделно. Ако се взрете върху художеството по-критично,
то неволно въ вашето съзнание и чувство на естетика, релефно изпъкватъ голе-
мите художествени заложби на ръката, която е играла по стените на храма —
тая историческа светиня. Образите върху темплото, може да се каже, че съ отъ
по-последно време (1870 год.), тъй като стариятъ иконостаси е изгорени при опо­
жаряването на храма, което се вижда отъ некой остатъци и отъ стари захвър­
лени икони — големи формати. Иконостасътъ се състои отъ две части — горна
и долна. Долната е съставена отъ поредните икони: „св. Богородица“ — до се­
верния входъ на царските врата, „Спасительтъ Исусъ Христосъ и“ „св. Арх. Ми-
хаилъ“ храмовата икона. Долната пъкъ часть се състои отъ единъ фризъ пет­
надесети икони, средени формати — апостолскиятъ ликъ. Тоя именно фризъ
несъмнено е доста стариненъ, тъй като не се схожда съ долния такъвъ. Върху
иконостаса не се вижда почти никаква резба. Нади апостолския фризъ, безъ да
има некакви особени изображения или поставени орнаменти на цветя, плодове,
или животни, е прикрепено много просто разпятието Христово, което е доста*
старо и образите на което почти съ изпотрити. (Сега единъ благороденъ граж-
данинъ отъ Трънъ е пожелали да подари на храма ново разпятие). На средата
на апостолския фризъ Исусъ Хр. е седнали на тронъ, като вседържитель и вър-
ховенъ съдия. Отъ двете страни съ поставени Матеръ Божия и св. Иоанъ Кръс­
тители, които въ молитвено състояние, ведно съ целия апостолски ликъ, изразяватъ
застъпничеството си преди Всевишния, за грешното и прелюбодейно човечество.
Също и апостолскиятъ ликъ е седнали на тронове съ книги въ ръце. Тукъ об­
леклото на св. апостоли е хитонъ, често пъти познато въ византийските компо­
зиции. А облеклото на Исуса Хр. е традиционното му облекло, което поразява съ
своята тържественость. Той символизира великия иерей на земята — пастиро-на-
чалника.

224