Page 222 - trnski_kraj
P. 222

городица^ст^младенеца'                                                              “ «►
                                                                                         му тържествена
                поза на Бого-чов-Ькъ и     св. Архангелъ съ приличното му могдицество, излъчва
                отъ себе си




                изоазена въ пбп»1, г° стРах01ю™1а""с-Особено впечатление дава живописьта,
                сияютъ »ъ Д на Спасителя. 1 ои е сЬдналъ на разкошенъ ваземенъ тронъ,
                отТинъ Го°ол1 рНа 0сл4пителна светлина - светлината на небесния нла-
                ™и"ъ “ 1 “сподь. Въ едната си ржка държи разгърнато евангелие - него­
                вото славно учение, а съ другата - десницата, благославя. Буйната              му коса и
                св-Ьтло-кафява брада, украшавайки божественото          му лице, даватъ отражение на
                свръхестествена възможность.
                Влизате въ       0Л1аРната абсида. Погледътъ ви се веднага спица на най-
                Ефхапистая?аУКоТПт„"аДЪ олтарното "Р“°Р"е. Тукъ е затрогващиятъ сгожетъ-
                ГГ"° ° да1е ™ю ииоврижение-композиция, толкова любоиит-
                поестолъ гъгпр^п^ ^ °ТЪ НеЯ‘ Тл°Ва 6 »ПРичастие апостоловъ“. До примитивния
                престолъ съглеждате величавия образъ на Исуса Христа между близкитЕ си
                1аваПхТеГсъ легДтаЛИЛ ВеД"ЪЖЪ “ ХЛ“Ъ’ а етоР”                         съ"вино като “
               дава хлъбъ съ дясната си ръка, а съ лЪвата взима отъ таса, за да подаде на
               другъ апостолъ. Апостолит-Ъ приематъ св. причастие чрезъ лъжичка и т н ОблФк-
               л«ъ “ — иере^ ~ Исусъ Хрнстосъ, е широко, ржкавътъ далматика е обгра-
               мекота ипавла ЛТон Т”™ таинстве“ъ “бразъ Хрнстосъ излжчва абсолютна
               мекота, правда и благость. Физиономията на лицето му е: нось тънъкъ поглелъ
               тукГна’южната полу6™™ Се °?УСКа 3аД? раменег}5 МУ • • Особено впечатление
                                    ? У наи-горния фризъ, прави, образътъ на нЪкакъвъ вла-
               АлександъртГ^оиИе^обл^ченъ^^царска^гренща.43^6                                         И*

               Пакъ на юго-изт.
               лата въ црт-рнт, рп?3113 °е НЗиИРа °бразътъ на св. Богородица, усамотена и ц-Ь-
               й по своя рлинппп УЗЛЪ‘ Неиниятъ тРаУРенъ видъ изразява напълно тъгата
               и по своя единороденъ синъ, станалъ изкупителна жертва за св-Ьта образътъ на
               когото пъкъ е изографисанъ надъ самия жертвеникъ, ала съвсемъ ° ? Н3
                                                                                            неузнаваемъ,
               тъй като ц-Ьлата средна стена е обезобразена. И дветЪ изображения              съ своята
               фронталность, съ доста характерни       и говорятъ ясно за самия смисълъ, който ху-
               дожникътъ е искалъ да даде.
               ПРожяргтвГпИ обРази и сюжети въ олтарната обсида: .Причастие апостоловъ“,
               о^1^^^^В^вш^т'йВощнниентни'1оде!ждиВВкош'о^изброихъРг10-рано|ВиматъД еднсюб|к13^1а


               хи“ейс1™е.^н^^^
                                        °ТЪ “• Евангелие' Освенъ тия, др/ги художествени ком ™
               ~/а ставатъ предмегъ за разглеждане, липсватъ. Безспорно, подъ 64,-
               :     1 “а ВЪРХУ стенит^ въ вътрешностьта, има изографисани бого-
               Хоистови“ и яп иЦ-Г0СП°^СКИ И ДР" КаТ°’ Напр” ”Божиятъ сждъ“’ «Страданията
               иРяппи пп др‘ И тия из°бражения вътрешната украса на храма, съ ущЬл^ли
               и дори до освобождението, па даже и по-насамъ. Ето що казва по тоя въпросъ
               вГтое имаше изпбпя 11реС,оятели на ма"ас™ра - Илия Д. Маревъ: „Въ църквата
               в*тРе имаше изображения на разни светни и „Божия сжлъ\ на починалите но
               ние ше тп-ЬбвРаеТсИ ™ зали,иха ~ 1880 г.“. Ето защо, при тоя печаленъ фактъ,
               на историческата св?тааобителеьМНОГ° "° "зг>'бе”ото це“"° ВЖТРВШВ° съдържание

               И тъй, иконописното
                                      изкуство, съ високъ художественъ полетъ, което се намира
               по стенигЬ и темплото, никакъ      не е било чуждо за разбиранията и приложенията
               на  „,,Л1
                  иконописеца-художникъ, който нЪкогашъ (1643 г.) се е проявилъ достойно въ
              храма „св. Архангелъ Михаилъ“ край гр. Трънъ. Той е билъ Д°СТ0ИН° ВЪ
                                                                                       неподраж а.е-
                                       ,
              мата творческа           и художествена личность, каквито въ далеч­
              ното минало съ били рЪдкость. И                                                   далеч
              димъ, че тоя талантливъ работникъ                  съ положителность можемъ да твър-
                                                      въ полето на църковната живопись е билъ

                                                                                                    225
   217   218   219   220   221   222   223   224   225   226   227