Page 223 - trnski_kraj

1‘ъвремешшкъ на оная художествена школа, която е изникнала върху йочватй пй
традиционната византийска естетика и италианския реализъмъ.
Бихъ казаль съ положителность, че живописецътъ въ трите манастира: край с По-
ганово, край с. Одоровци (разоренъ отъ турцитЪ до основи) и Трънския (нари-
чанъ още и Ломнички), които са разположени по течението на р. Ерма въ под-
крилието на Руй и Влашка планина, е единъ и сащъ.
Изобщо казано, фреските на манастирската църка, макаръ че са откАслеци
запазени до наше време, представляватъ голЪмъ интересъ и са отъ голЪмо зна­
чение за бАдещит-Ь изследвани на манастирските художествени и исторически
ценности. Ето защо, споредъ моето скромно разбиране по тоя въпросъ, би било
необходимо въ наи-близко време, н-Ькой специалистъ въ тая область да дойде тукъ
и въ наи-голъми подробности да изучи вжтрешния видъ на храма, който, безспорно
говори за неговото славно и далечно минало... к ’

Манастирското управление

По отношение управата на манастира, много мачно може да се справи чов-Ькъ
защото и по тоя въпросъ липсватъ данни. Въ манастира има н-Ькаква „архива“ отъ
1895 г. и то разпокАсана и разхвърлена, тъй, че нищо не може да се използува.
ОткАСлечно може да се говори за н-Ъкои по-забележителни игумени и престоя-
тели, лица мирски и то едвамъ отъ средата на 17. вЪкъ. Вие ще се изненадате
когато дойдете тукъ съ единственото желание да се информирате за миналото на
манастира и управата му. Но напраздно ще търсите н-Ьщо писано. Вие н-Ьма да
намерите нищо повече, освенъ нехронологично наредени н-Ьколко бумаги отъ 1895
год. Тъй старателно, всичко писано е задигнато и заграбено отъ заинтересувани
лица, които съ това са ограбили най-ценното отъ манастира и са го осакатили
отъ къмъ исторически данни.
Въ миналото манастирътъ „св. Архангелъ Михаилъ“ е попадалъ подъ управление
въ рАцет-Ь на разни духовни и мирски лица и отъ способностите, морала и идеа­
ли3™3 на сащитТ се е градило благосъстоянието и злочестието на светата обитель
Поради това, че манастирътъ на нЬколко пати запустявалъ, и билъ оплячкосванъ
отъ турци, кърджалии, татари, черкези и др., то той изпадалъ до гол-Ьмо бед­
ствено положение. Но благодарение пакъ на н'Ькои игумени, които съ своето твор­
чество, умение и кротость, са поставяли, било манастирското стопанство, било
духовния му животъ и престижъ въ добъръ редъ, са го спасявали отъ пълно
унищожение. Така, имало е години (1790), когато манастирската гора — най-ста-
риятъ манастирски имотъ, била безразборно изсечена до голо, а манастирските ли­
вади и ниви безумно заграбвани; но застАпва се отецътъ игуменъ и съ орА-
жие въ рАка и съ рискъ на живота си, отървава днешната букова гора_вън­
шната украса на манастира. Край манастира е имало места, обраснали съ тър-
наци и шубраци-пустующи, а манастирътъ се е нуждаелъ около себе си да има
пространство за обработване. Ето защо, запретва се манастирското братство като
разтърсва всичко това и открива чудесни ниви, градини, ливади, построява
си воденица (подъ днешната чешма) и т. н.; други откриватъ сегашната чешма
каптиратъ я, и я свеждатъ на сегашното й легло; трети съграждатъ на р.Ерма
воденица (къмъ 1830 г.), четвърти пъкъ поправятъ старата магерница, (която
се е намирала срещу храма на юго-западъ). Имало е и игумени, които са увели­
чавали добитъка до 500 брави и са правили пояти; такива е имало и на мана­
стирските ливади, сев.-зап. отъ манастирската гора, въ местностьта „Мездрея“
при Рекитски камъкъ и т. н. ” р

По-долу ще споменемъ имената на некои известни игумени, макаръ и при
оскадни данни:
1. Понеже нема нещо по-положително по въпроса за управата на манастира, ние
ще вземемъ за основа на тоя въпросъ годината 1643. Презъ тая година, споредъ
надписа на ВАтрешната страна на вторите врати, се разбира, че по поржката
на пристоятелите на манастира — киръ Войхна и киръ Костадина
била изографисана църквата. Отъ тукъ требва да приемемъ, че тогава

226