Page 226 - trnski_kraj

НАРОДЕНЪ БИТЪ

Праздначна обичаи и втървания въ Трънско

Празднуване Коледа (Бъдни вечерь)

Празднуването започва още отъ Игнаждень (св. Игнатъ) — „За мучи се Божя
макя отъ Игната до Коледа“. По ст. ст. Бъдни вечерь (Коледа) се
празднува на 24. декемврий, а Рождество Христово — на 25.

На Игнаждень, домакинътъ на кжщата излиза още въ зори въ двора, взима снопче
вършини (млади пржчки) отъ дръвника, влиза въ кжщи и, махайки съ снопчето въ
д-Ьсната си ржка, казва: „Добро утро-о-о! Година се вали (хвали)
съ младога Бога, съ млади дечица, съ млади телчина, съ
млади ждребетина, съ млади ярища, съ млади ягнища, туку-
туку (тъка ■ тъкж) бабине кокошке, по путь одиле, по путь
но си ле“. Следъ това се наломва голЪмъ пресенъ (безъ квасъ) кравай, опеченъ
въ пепель, на толкова кжса, колкото души сж въ кжщата, намазватъ се съ медъ
и се ядатъ. Ядатъ се още ор-Ьхи, лешница, воче (сухи круши) и ябълки, както и
пиятъ „жешка“ ракия съ медъ.
На 24. декемврий, ст. ст., много се държи на това: кой ще полази (посети) сут-
риньта кжщата, та да се знае дали е донесълъ щастие или нещастие на дома
за презъ ц-Ьлата година.
На сутриньта, сжщия день, отъ домакина на кжщата се повтаратъ пожеланията,
изказани на Игнаждень, пакъ съ снопче въ ржка отъ вършини на млада гора;
пакъ се пие жешка ракия съ медъ, а на коледарчетата, които посещаватъ кжщата,
облечени въ нови дрехи, даватъ колачета, орКхи, лешници и пари.

МжжегЬ отиватъ още отъ сутриньта въ гората за дърва и за „набъд-
никъ“. Една отъ женитЪ (месилята) омесва зелникъ съ ленено семе, пре­
сенъ кравай съ пара, погачи за воловегЬ, конегй, овцегЬ и пчелитЪ. На тия по­
гачи съ изпъкнало тЪсто сж нарисувани конски и волски плочи, кошеръ съ пчели
и ограда съ овце, овчари и куче. Освенъ тия погачи, омесва се и единъ колачъ
за кжщата, каквито се праватъ при всЪка служба.
Щомъ мжжетЪ се върнатъ отъ гората съ набъдника и дървата, насичатъ дърва
за три дни най-малко, за да не се работи презъ тЪзи дни. Набъдникътъ се изправя
до вратата на кжщата отвънъ и чакъ вечерьта се поставя на огънь. Набъдникътъ
е дърво, дълго около 2У2 м. и дебело около 10 см. въ диаметъръ. Въ него извърт-
ватъ дупка, въ която поставятъ: тамянъ, восъкъ, чесновъ лукъ, които стоятъ въ
набъдника докато прегори. Следъ това се изваждатъ отъ набъдника гЬзи нЪща
и служатъ за лЪкъ презъ цялата година, комуто се случи лошо. А сжщата вечерь
отъ чесъна накълцватъ съ вода и оцетъ, и всичката челядь въ кжщата, отъ най-
малко до най-голЬмо, се намазва задъ ушитЪ, за да не ги лови вЪтъръ и уроки.

Трескаво е приготовлението за вечерята на Бъдни вечерь. Презъ деня прасето
е заклано; дървата сж насечени; всички въ кжщи, безъ изключение, тр-Ьбва да си
измиятъ главата и краката, да се обл-Ькатъ въ нови дрехи, за да сЪднатъ чисти
на постелята, послана съ нова слама въ най-голУмата стая, покрита съ покровецъ
(козякъ) или чиста черга. Постелята съ сламата наподобява постелята на Божията
майка, на която е родила млада Бога. Щомъ е приготвено всичко за вечарята,
всички с-Ьдатъ низко на постелята, наредени по старшинство.
Влиза месилята, носеща на кржгла дъска погачигЬ, колача, зелника и кравая съ
парата и изговаря сжщигЬ нареждания: „Добро утро-о-о! Година се
вали и п р. и пр.“ (както на Игнаждень). Поставя круга предъ домакина
(най-стариятъ). Преди да се почне вечерята, по-напредъ се дава на кучетата хл1збъ

229