Page 224 - trnski_kraj

йрйстоятели иа манастира бсзпОрно сж билй тия двама Тоспода — мирСки Лица й
двамата отъ знеполските села — Рани-лугъ и Туроковци.
2. Въ богослужебната книга Миней се чете тая ржкописна бележка:
„Бехъ управители на „св. Архангелъ Михаилъ“ — смирений азъ попъ -Тодоръ
Тошковъ — бивши управители 17+ при народната ни въ Цариградъ църква“.
Понеже не е пълна годината, отъ тукъ можемъ да вадимъ предположение и по­
неже тоя отецъ е единъ отъ доста старите свещеници отъ фамилията на Тошкини
отъ гр. Трънъ, ще приемемъ, макаръ и фиктивно, че попъ Тодоръ Тошковъ е
единъ отъ игумените на манастира следъ двамата миряни.
3. Пакъ въ книгата Миней на края четемъ надписъ, който не дава точно ука­
зание: „189: годинЪ месецъ Юнй 1750. тогава я ойда — азъ Никифоръ иеро-
монахъ. . . . на светого Арангела на Трънски монастирь, на саме ЕрмЪ“. Ако
приемемъ годината 1750 за положителна, която тамъ се мжчно чете, и ако до-
пуснемъ, че следъ освобождението ни е било друго лице съ ново име Никифоръ,
който е билъ игуменъ на манастира, тогава, споредъ тая бележка, следъ свещеникъ
Тодоръ е билъ игуменъ иером. Никифоръ.
4. Иеромонахъ Макс им ъ Бабичковъ изъ с. Костуринци е билъ братъ
отъ суковския манастиръ „св. Никола“. Не се задържалъ за дълго тамо, миналъ презъ
Погановски манастиръ и дошелъ тукъ, кждето го намираме къмъ 1790 год. Иеро­
монахъ Максимъ заварилъ манастира почти разоренъ отъ нашествието на кърджа­
лиите. По природа, той е билъ силенъ, смЪлъ и юначенъ. Планинецъ и човЪкъ съ
творчески заложби. Първомъ той далъ на манастирския имотъ граници. До тогава
манастирската гора се изсичала поголовно; той билъ принуденъ често пжти съ
оржжие въ ржка да прогонва безочнитЬ секачи, а като ги настигвалъ катурвалъ имъ
шейните. Презъ негово време въ манастира имало и монаси, които съставлявали
скромното манастирско братство, което се отдало на истински иночески животъ.
По негова инициатива, подъ манастира били открити днешните ниви и градини,
които до тогава били почти пусти. Единъ отъ първите негови помощници въ това*
дело е билъ калугерътъ Нивонтия. Презъ това време, наверно съ средства на
манастира, Максимъ доставилъ потира „св. чаша“, която била изработена въ София
1790 г., за което споменава и К. Иречекъ. Както казахъ, къмъ края на 18. в.
Кюрджа-Османъ паша повелъ една голема орда отъ кърджалии и др. пладнешки
разбойници, които залели турската имерия, като не пощадили София, Софийското
поле, Радомирско, Знеполско и т. н. („Да се знае — по нашу каазу Знеполску,
улезоше най веше башибозуци и разораше сва села, и изгореше църкве и мона-
стире, поораше и оплячкаше сви ствари църковни ...“ 1800 г.). Въ това скръбно
време, когато манастирътъ билъ нападнатъ, а може би опожаренъ, една часть отъ
монасите били избити, а отецъ Максимъ и Нивонтия се спасили по една щастлива
случайность. Тогава манастирът^ чувствително пострадалъ. Последните си стар­
чески години отецъ Максимъ прекаралъ въ манастира въ почивка, а неговото дело
продължилъ съ по-голема енергия дедо Нивонтия. Гробътъ на отецъ Максимъ е до
самия олтаръ. На камения кръстъ се чете надписъ: „Зде почиваетъ храбре
иеромонахъ Максимъ — храмо — хрмона 1831 г.“ А на външната южна
страна на храма е изографисанъ самия образъ на тоя храбъръ иеромонахъ Максимъ
Бабичковъ отъ с. Костуринци, въ монашеско походно облекло. Отъ тоя образъ
ясно личи, че тоя делови иеромонахъ е билъ наистина храбъръ. А неговата храб­
рости и монашество смирение пъкъ сж дивно съчетани, като излжчватъ истин-
ската хармонична личности, достигнала до преклонна възрасти (1735—1831 год.).
5) Иеромонахъ Нивонтия, родомъ отъгр. Трънъ, братъ на свещен.
Корча Магеровъ и съвременикъ на свещ. Никола Клюцинъ и Тонча Завракчия
отъ с. Зелениградъ, като навремето заедно съ чорбаджи Пея, свещ. Ангелко,
свещ. Хаджи Никодимъ, архимандритъ (иеромона) Мисаилъ, Радивоя Изворски,
Радивоя Петричевъ и др. сж били най-популярните и доблестни знеполци и ратници,
за свобода, като открили народната борба въ 1830 г. Това сж първенците въ гр.
Таранъ-паланка, които сж дали въ Знеполско смисълъ на народното движение
тукъ. На техъ се дължи и кавгата съ турците — узбуната на Бабинъ-мостъ и
Бегликъ и т. н. Иером. Нивонтъ е братъ отъ монашеството на Рилския манастиръ, а
после се прибралъ въ „св. Архангелъ“. Сжщиятъ, следъ като поуредилъ мана-

227