Page 230 - trnski_kraj

На БлаговЪщение — 7. априль — младите ходятъ за др-Ьнъ и цветя въ гората.
Варятъ царевица, за да е сладка и обилна. Въ много села се служи „светъцъ“.
На Връбница се донася зелена върба въ селската църква и се раздава. Този
обичай символизира влизането на Исуса Христа въ Ерусалимъ.
На Лазарова сжбота се лазарува. Лазаруването е на голЪма почить въ Трънско.
Изпълнението на този обичай е следното: въ Лазаровата ежбата преди обедъ се
събиратъ лазаркигЬ — момичета отъ 8 до 18 години — на едно место и тръгватъ
по кжщите. ЛазаркитЪ биватъ пременени и накичени твърде богато: нови ризи
(кошули), нови литаци (сукмани), обшити съ сърма и пулове съ разноцветни мъ­
ниста и дантели, обути въ нови царвули, а по-гол-Ьмите носятъ обуща на копри­
нени чорапи. Накитите пъкъ на главите сж особено кокетни: целата глава е из­
пъстрена съ цветя, а низъ гърба е изплетенъ „рубъ“ отъ косата, който се спуска
змиевидно чакъ до кръста. Ушите сж украсени съ обеци, ржцете съ гривни, а
пръстите съ пръстени. Всека мома си носи крошня (кошница) за събиране на
яйца. Когато пристигнатъ въ кжщата, поздравленията се приематъ извънредно при­
ятно и учтиво. На двора, въ честь на домакинството, се извива кръшно хоро, съ­
проводено съ съответна песень:
„Пошла мома за вода у бели котлове,
Па я срещна бекярче“...

или „Върти се върти, Лазаре,
■Пазарска ти година“...

или „Играй ми, играй, Лазарке,
Шарени поли развевай,
Шарени поли развевай
За чорбаджия на здраве“...
„Колко звезди на небе,
Колко песъкъ по море,
или Колко шума въ гора,
Колко травке у поле,
Толко здраве въ тазъ кжща“.
Въ самия гр. Трънъ при лазаруването най-големо внимание се обръща на младите
циганки, облечени въ пъстро, и придружавани отъ момчета цигани, които имъ сви-
рятъ, а те играятъ и пеятъ лазарски песни. Често играятъ и ржченица и то доста
живо и пъргаво. Лазарските песни се пеятъ само на тоя день. Въ много кжщи
канятъ лазарките на обедъ, а кждето има кошери слагатъ имъ и паница съ медъ.
Лазаруването и самите песни сж останали отъ езическо време въ честь на слън-
цето и плодородието на земята.
Презъ Страстната неделя мнозина стари хора изъ Трънско тримирятъ, а отъ
страстната среда не варятъ нищо, като спазватъ строго едноница. Въ страстната
сжбота домакинята омесва колачъ, въ който поставя по едно яйце за всекиго отъ
кжщата, а едно пъкъ най-големо за Исуса Христа. Презъ сжщия день се бояди-
сватъ яйца за Великдень. Едно червено яйце се поставя въ иконостаса. Презъ
праздниците се чукатъ боядисани яйца, а старите се приветствуватъ съ думите:
„Христосъ воскресе!“ — „Воистина воскресе!“.
Презъ четвъртъците следъ Възкресение и сжбота предъ св. Георги, наречена „Ле­
дена“ сжбота, не се работи, поради страхъ отъ градушка.
Обичаите на Георгьовдень. Вечерьта срещу праздника скотовъдците въ
Трънско връзватъ въ една кърпа яйце, соль, трици и др., и всичко това заравятъ
въ бробиняло (мравунякъ). При съмване го взиматъ и го поставятъ въ кърмилото
на овцете, за да се размножаватъ и бждатъ млечни. У ранни зори, къмъ 4 часа,
излизатъ млади момци и моми и съ песни за св. Георги, смехъ и закачки отиватъ
въ гората за цветя. Отъ цветята се предпочитатъ: здравецъ, иглика, „медуниче“,
„петлово гаче“, „кокошка“ и „джурджовчето“. Въ гората се пали огънь съ слама
отъ Бъдни вечсрь, за да не вали градъ презъ годината и се играе кръшното трънско
хоро „Иова“ или „На два танца“. На връщане въ село на тия млади хора се

Сборникъ Трънски край — 30. 233