Page 24 - trnski_kraj

г

зиновъ димъ и пари, напълня ти носа съ непоносимата миризма на тежко мине­
рално масло и те заподметва нагоре-надолу, не като отделно сжщество, а като
часть отъ плътно споена маса. Чувствувашъ, че дори нЪмашъ право да се движишъ
по своему, да мислишъ, както ти се ще и да гледашъ, кждето невиждани природни
красоти примамватъ твоя погледъ. Страхътъ, че катастрофално можешъ да бждепгь
обърнатъ н-Ькжде, ведно съ всичките съпжтници, не те напуща нито за мигъ. И
една въздишка на облекчение неволно се откжсва отъ гърдите ти, когато пристиг-
нешъ на местото, за което си тръгналъ: слава Богу, пакъ ми оцЪлЪ кожата. И се

раздЪляшъ чуждъ отъ съпжтниците си.
Но ти пжтувашъ самъ въ отделно купе. Въ него има и говорна тржба за шофьора
и билюрено огледало и шнурове, на които обтЪгашъ ржце и противодействувашъ
на подхоцванията, заудряли главата ти о тавана на каруцерията. Прозорците отъ
двете ти страни еж открити и техните плътни завеси се люлеятъ и плющатъ ту
вънъ, ту вжтре отъ движението на въздуха. Всичко е отъ удобно—по-удобно, отъ
приятно по-приятно и все пакъ, така те дразни тая шеметна бързина, така те ско-
вава въ сжщото време, че почвашъ да се мислишъ за безволна вещь, оставена на
волята и произвола на чужди ржце. Но окопити ли се човешкото съзнание у тебе,
струва ти се, че бързашъ за погребение, а не за работа, удоволствие или за отмора.
Всичките ти усилия—да приведешъ душата си въ хармония съ околната природа,
оставатъ суетни. Ти продължавашъ да се движишъ всредъ нея, като чуждокръвно
тело въ артериите на нейния животъ и да вдишвашъ парите на автомобила, вместо
свежия полски или планински въздухъ, наситенъ съ аромата на полска щиря, ма­
щерка, лимоника и джоджумъ. Природните хубости се сливатъ предъ взора ти въ
едно, като боите на силно завъртенъ кржгъ, и ти не виждашъ, а само чувствувашъ,
какво разнообразие ти се открива отъ малкото Граовско поле.
Оградено съ полски възвишения, сега презъ май, то е наситено зелено и тихо.
Къмъ източния му край се протака шосето, бело като прострено на морава платно,
опнато отъ Батановци до Брезникъ. Отъ тукъ то се пречупва въ остъръ жгълъ,
минава покрай верига отъ сипеи и голи възвишения, за да се скрие между ска­
листите върхове на трънските планини. Всредъ полето лжкатуши тиняста река,
тукъ-таме засенчена отъ двете си страни съ гжети върбалаци. Сега групи отъ
хора й копаятъ ново корито, хвърлятъ жълта пръсть върху буйните посеви и го-
твятъ вериги за нейните, пакостни при наводнение, стихии. Тя, отъ която зависи
целото плодородие на Граовско, требва да носи само добро и когато е кротка и
когато е обхваната отъ бесовете на пролетното си пълноводие.
Но картината е още еднообразна. По-еднообразна я правятъ ридовете, коиго я об-
граждатъ отъ всички страни и тегнатъ надъ нея съ своята сивота. Отзадъ сж въз­
вишенията на Батановци, обърнати въ кариери отъ циментовата фабрика на Гра-
нитоидъ; отдесно—ридовете, богати, както казватъ, съ шистни пластове; отлево—пре-
кженатите хълмове на Знеполето; а отпредъ — очертанията на голите брезнишки
баири. Ала щомъ се стигне до с. Велковци, забележително съ своето ханче, по-
скоро съ неговото име „Пали-лула“, станция на всички колари и файтонджии, глед­
ките добиватъ съвсемъ другъ образъ. Възвишенията отлево се обръщатъ веднага
въ една верига съ четири конусообразни върхове, отъ които се спущатъ полегати
падини. Най високиятъ и най-стройниятъ връхъ носи името „Момина могила“. Той
така се хвърля въ очи отъ близко и далече съ своите почти отвесни склонове,
че околното население го е вплело въ поетическата мрежа на своите предания. Ле­
гендата разправя, че некога, преди много и много години — така започватъ всички
легенди — въ едно отъ селата, разположено до подножието на хълма, се любили
момъкъ и мома. На техната любовь се радвали всички, освенъ единъ — бащата на
момата. Той за нищо на света не искалъ да види своята китна щерка, за хубостьта
на която се разправяло презъ деветь села въ десето, подъ венчило съ човекъ, ко­
гото не смета достоенъ за нея. Но и щерка му за нищо на света не мислела да
подаде китка на тези, които й посочвалъ той за женихи. Най-после, стариятъ е
требвало да отстжпи предъ упорството и предъ святите чувства на младите, но
при едно условие: момъкътъ да изнесе на ржце момата до самия връхъ, безъ да
се спира за почивка по пжтя. Условието бива прието. Нали тамъ, кждето има лю-

26