Page 28 - trnski_kraj

дими услуги. Отварять се и прозорцитй, презъ които надникватъ, сжщо тъй,
любопитни глави и, сякашь, се радватъ, че тйхния градъ още не е забравени, че
той още се спохожда, макаръ и нарйдко, отъ външни хора. Значи, съвсемъ не сж
изоставени отъ свйта, не еж откженати напълно и отъ него. Една минута стига,
за да разберешъ, че се намирашъ не само всрйдъ единъ приятенъ кжтъ на бъл­
гарската земя, но и всрйдъ едно мило общество, което мило те приласкава кьмъ
себе си и те прави свой. И неволно почвашъ да вйрвашъ, че отдавна се знаешъ
съ аптекаря бай Георги Тричковъ, спрйлъ съ броеница въ ржка предъ прага на
своята аптека, готовъ да му кимнешъ съ глава за поздравъ. Но той не дочаква
приветствието ти. Съ бавни измйрени крачки, бай Георги се приближава до тебе
и, отпусналъ броеницата въ лйвата си ржка, поднася дйсната за ржкуване и
пита, съ какво може да ти бжде полезенъ. Наобикалятъ те и другитй. И когато слй-
зешъ отъ хотела, ти неволно спирашъ предъ нйк^я маса и заслушвашъ тракането на за-
роветй, додето самъ се намйсишъ
въ играта на табла. И не се пи-
ташъ отъ кога си между тия
хора; чувствувашъ, че те знаятъ
тй, както ги знаешъ и ти. А
смръкне ли се, и площадътъ се
напълни Съ хора — почти цйлото
население на Трънъ, дошло да
си направи вечерната ръзходка —
ти вече познавашъ всички.
Трънъ!. ..
Никога нйма да забравя своето
първо отиване въ него. Никога
нйма да се заличи и спомена за
моята грижа и радость, когато
годиначето ми дете изчезна отъ
ржцетй на майка си, за да се по­
несе изъ любвеобилнитй трън-
чанки.

Вейка отъ тйхъ, каточели чрезъ
него искаше да ни засвидетелству-
ва, колко скжпи сме имъ ние, до­
шли да лйтуваме, може би, първи
между тйхъ.
— Значи, не сме вънъ отъ свйта,
— казва ми облекчително единъ
младъ, интелигентенъ момъкъ.
— Защо?
— Щомъ поне единъ се е ейтилъ
да прекара между насъ.
— Но азъ отивамъ на банитй въ ВрабчанскитЪ скали. Моми и момци отъ с. Врабча
Звонци. на разходка къмъ скалитЪ
— Нищо, ей го кжде е то.
Разположенъ въ една малка котловина, до която сж се спрйли носоветй на три
планински висини, градътъ се точи покрай коритото на р. Ерма, която протича
всрйдъ него. Кой знае защо, но азъ съмъ склоненъ да вйрвамъ, че нейното име е
най-звучно отъ имената на всички български рйки. Звученъ е и тихиятъ ромолъ на
нейнитй плитки води, побледнйли отъ утайката на нашето пренебрежение кьмъ
тоя край.
Трънъ, окржженъ градъ преди двайсетина и повече години, сега е околийски цен-
търъ, съ смйсена реална гимназия и столарско училище, издържано отъ софий­
ската окржжна постоянна комисия. Населенъ е съ около 2,500 жители, мирни, тру­
долюбиви граждани, предимно занаятчии. Оскждниятъ му поминъкъ, благодарение

30