Page 312 - trnski_kraj

'такава. Напр. здравье, (104. 4), дървье (104. 11), черкезье (133. 60), бугрье 135. 175)
вм. здравю, дрвю, черк’ез1е, бугарщ; сетне: бракя вм. бракьа; ала: девокье (121),
трекята вм. трекьата; плюнкьеге вм. пльункьете; сречьнюту, дунюту, огъньт лют,
иманье (136. 194) и т. нат.
У Таманджиева се повтаря сжщото на нЪкои мЬста, макаръ и да си служи
съ 1 за йотация и ь за умекчение: вжрли — превжрли 1у (20. 17. 25), а на друго
место вжрльала (23. 26. 4); у таю пуста ракита вм. у туш пусту рак’йту
(23. 26. 15); дньи (23. 27. 4) вм. гньи; бурьан вм. бур1ан (25. 29. 6); кова вм.
ко1а (25. 30. 7); пжтьа, манастирье (37. 60. 6) и т. н!
4. Байкушевъ на няколко места предава между, раждала вм. меуу, рауала.
Таманджиевъ — злжва, жжлте, джлга вм. зълва, жлъте, длъга; Живковъ — клецну
вм. клцну; клъни вм. клни (9. 2. 10 и 11, 10. 32. 32).
За настоящата работа като източникъ ми е служилъ само живиятъ говоръ.

/. Звукове

Гласни

е като рефлексъ на стб. Ф, а и е. Звукътъ е въ трънския говоръ обхваща
големи размери, защото освенъ на етимологичното си место се явява и като
рефлексъ на стб. е и а. Произнася се винаги ясно. Ударението сжщо не му
въздействува, срав. напр.:
е отъ е: ведро небо; печемъ пиле; село; вечер съм весел; отнесете мене;
е отъ Ф: песън ечи некуде; цел ю у плесън; за къкву цену га уцени; цепимъ;
цедим; дрен и пр.;
е отъ а : десет кила месо; пет г р е де; говедата су жедна; растег.
Изключение: юште (щще).

у ОТЪ Ж.
Стб. ж навеЪкжде е заместено съ чистия вокалъ у, който придава особена боя на
говора, несвойствена на българския езикъ, напр.: бубрег, дуб, жел’уд од гуску, зуб,
одонуд пут, одовуд, круг, кудел’а. Изключение правятъ съ ъ вм; ж: дъга, недъгавъ;
къклица; ж = о: копина.
Звукътъ у се явява и вместо въ въ началото на думата: удовйца удовца узйма;
унутре има углен’е; побеже уз долйнуту.

ъ, ь ъ.
Отъ старобългарскит-Ъ ерове ъ и ь вториятъ е изгубилъ палаталностьта, вследствие
на което двата се изравнили въ единъ тъменъ и твърдъ ъ, затова въ трънския
говоръ не се прави разлика въ гласежа -имъ: тънъкъ (тьнькъ), лъскав (льск),
пъсл’ак (пьс), тъмън, дън. (тьмьн дьн), въздън (вьс), овън, остън, грозън, слободън,
паметън, лъсън, сйлън, оръл, петъл, котъл, овъс, старъц, скакалъцъ и пр.
Въ средисловието или суфиксите, акцентуванъ или не, боята на тоя тъменъ твърдъ
еровъ вокалъ е една и сжща — ерова; той не е претърпелъ никакви промени:
дъжъ, лъже, дъската е със мъ (мъхъ), песъкъ, бек’арлъкътъ ю тежък.- бегн’и вечер,
въшка, ден, сйтън, облачън, ладън, (хладенъ), имотънъ, петел, венъц, молец, ве-
слъц; къга че дънемо, — нйкъга.

Вметнатъ ъ имаме въ: дошел, могълъ, мозъкъ (мозгъ), огън’ (огнь), добър (добръ),
мокр, йтър, (хитръ) свекър, пасъл, остър и др. под.
Изключение отъ правилото имаме само въ следните случаи:
а) е вм. стб. ь: студен (студьн);
б) а вм. ъ: снаа; мртавъц (снъха, мрътъвьц);
в) о вм. ъ: могла, л о жица.

а.
Вокалътъ а се произнася винаги ясно, отворено и не се влияе отъ следващата сричка:

315