Page 313 - trnski_kraj

чаша, чаше, жабе, Стошне, давам дар на брата си, гад, камик, грнчар,
говедар, овчар, пазар, риба, (им. пад), жена, рука; села, ребра (им. мн. ч.). Изклю­
чение има въ къко; къкъв, а, 6; тъка, тъкъвш, тъквша, тъквова; онъкъвъ,
онъквша, онъквово. 1в вм. 1а срещаме въ юц (гаждь), юдем (гамъ), юребица (га^Абь)
което е поради регрисивна асмиладия.
о.
Произношението и на вокала о не се е изм-Ънило и когато се намира въ неударена
сричка. Сжщо и влиянието на съседнит-Ъ звукове остало безсилно, напр. колко
малечко е селото! овна печу наогън’; стоуар; сестро, дошъл ли е тата?
мужо, голема тотга. Сжщо тъй о се въстановило и следъ палаталнитЪ съгласни
ж, ч, ш, щ, ц, ]; огн’ове, пиштов’ле грму; ножове, кравю масло, овчо сйрен’е, вучо
легло; кошове, грошове, и пр.

и.
и се чува вм. два стб. звука — и и ъ1, които се сливатъ въ едно обикновено
чисто и: риба, сила, сйрен’е, змша, син и пр.
Старобългарско ь въ окончанието -ще е изчезнало, та днесъ имаме въ трънския
говоръ: бил’е, (биль1е), гроз’е, (гроздъю), иман’е. (иманью), госье (гоеше), л’уг’е,
(людме). Затова и отглаголитЪ сжществителни окончаватъ на е’ (н’е): седен’е, оден’е,
пран’е, спан’е, 1еден’е и пр.
По изключение се чува ъ вм. и въ шдън.
Сонантно р вм. ръ и ър1).
Сричките ръ и ър между съгласни еж изм-Ьнили артикулацията си така, че ерътъ
се слЪлъ съ плавната и образувалъ едно сонатно р, сир. което само образува
сричка. Нека да забележа, че тъмниятъ звукъ се чува винаги предъ плавната, но
така слабо, че преходътъ при учленението не може да се долови съ просто ухо.
Така напр. ще кажатъ Трн, трнски, трнчанин, трговец, тргушм, брдо, набрчкан,
вршник, вр (върхъ), вртйм, вршем, врло, врлйна, врба, врчам, грне, грм, грмеж,
да се сгрчим, пригрчам, грло, дрво, држл’ак, зрно, крмим, крв, кре, кршим,
крз, крпа, крт, мргъв, мрша, мрдам, мрзнем, прв, прве (преди н-Ьколко дена), пре,
пржим, прч, ерце, ерп, трчйм, ркам (хъркамъ), рт (къртъ), црнйло, црква и пр.

ъл и лъ.
Въ старобългарското съчетание ъл и лъ между съгласни ерътъ не се е изгубилъ
на всЪкжде. Следъ устнитЪ съгласни б, п, в, м, — ерътъ заедно съ л се е про-
мЪнилъ въ у; следъ гърленигЪ съгласни вм. ъл и лъ се образувало сонатно л, а
въ всички други случаи се произнася сричка лъ, по-р-Ьдко ъл. Срав. наприм-Ьръ:
1. длъг, длъга, о, длъжина, длъгнест, длъбем, длъбоко, длъбнат, жлът, жлътйда,
жлътурка, ка се жлътну, жлъчка, зълва, зъл, слъза, слъп. слъба (стълпъ, стълба),
тлъс, пръс, слънце и пр.; въ суфиксит-Ъ: пекъл, текъл;
2. бугарин, Бугария, буа, вук, вучйца, вучи, вуна, вунес, одвугъл, мучйм, шбука,
музем, пуним, пун.
3. Клнем, клк, клцам, глтам, глтка, клчйшта.

Йотация и з%въ

За йотацията на вокалит-Ь е, и, когато се намиратъ въ началото на думитЪ, може
да се каже, че тя зависи напълно отъ индивида, та се срЪщатъ: едънъ и шдън,
еве, и юве, ега и 1ега, едем, и юдем; имам и шмам, Иван 1иван, црнй1ът и црниът;
а, о, у се срЪщатъ йотирани и нейотирани: шгода, агне, ангел, амин, алов; юще,
1ован, овън, оръл; уо, узда, 1унъц, 1унак и пр.

2) Понеже разлика между ъ и ь н-Ьма, то тукъ не може да се говори и за рь и ьр
срички, а само за ръ и ър.

316