Page 327 - trnski_kraj
P. 327
о.
образ — буза.
оби] ацам — накусвамъ отъ нЪщо; виждамъ, нагледвамъ: обшауа ли манууту?
обшауа ли н’йвете? требеше да обйдемо говедата—незнам дошла ли су свата,
одвугъл— намокрилъ се, овлажн-Ълъ (об. за кибритъ и соль): кибрйтът одвугъл
— нече се запали.
о$ртам се—гледамъ предпазливо.
о п р ш л’а к — н-Ьщо останало малко: остану едно опршл’аче.
оточка— преди малко,
о ц у т р е — отзарана.
П.
падйна — долинка, презъ която не тече вода.
п а су л’ — фасулъ.
петък — днитЪ презъ които се пости: оддънъска 3 недел’е е се петък; ичера
беше петък,
печурка — гжба.
п й 1 ъ ц — площадъ.
п й ж а в — пижавъцъ: човЪкъ съ малъкъ ръстъ и слабо г-Ьло: нема што да ванем
отова пйжавче — съ едну руку га врл’ам.
п и ц й 1 а — човЪкъ скжперникъ: у Иванчинуту бакалницу дава1у по млого малко —
страшни су пицМе.
п й ш л’а к — угарка отъ цигара,
п и ш л’а ч е — малко дете.
плевим — изчиствамъ нива и градина отъ буренъ и други треви: 1утре че пле-
вимо н’йвуту.
пово1ница — подаръци, които се носятъ на новородено дете: не съм ве ишла
на повошицу; пратй повошицу.
поганъц — мишка.
п 6 д м у л’ — дупка подъ брЪга на нЪкоя рЪка: муве у подмул’ът, че излезну рибе.
подйрам —дразня н-Ького, предизвиквамъ: не га подйрац че те изеде; вйка
дека га подйра1у.
покладе — заговезни.
помери се — помести се.
п о р 6 ж е — вжже.
прашу1ем — питамъ: праша ли га одека йде: \а га прашу1ем, он к’утй.
п р й т р а н — нервозенъ, своеволенъ, буенъ: къко, че му кажеш, ка е млого прй-.
тран; од прйтраникину не може да седи на 1едно место,
пристаем — непристаем — струвамъ, чиня: тет слйве неприста1у и къга узре1у
протока л’ — портокалъ.
прве —преди н-Ьколко дена: нше овромо юще прве; прве бее у Совй1у, ама не
видо нйшто.
п р т й н а — наскоро открита пжтека въ сн^га: 1еле имаше пртина — теомо да се
ск’йтамо целу ноч.
пупул’е, пупун’к’а — малко топче, валческо нЪщо, пжпка: колко пупул’ета има
у-тее белвице? беше пупул’ето къко лешник; трендавилът пущйл само пу-
пунк’е — не се 1е разцъвтел.
Р.
равън —конь, който при ходенето си не прави търсъ: та 1еднога равънлМу—та
ко л’ул’к’у ме однесе.
растега (растег) — дърво, което съединява преднигЬ съ задни колелета на едни
кола; м-Ьрка за дължина, що обема дветЪ разтворени ржце.
р й ц — жълто-червенъ цвЪтъ (отнася се до космите на хората и животните); чо
векът съ рицйте мустачй; рйцуту козу заклймо.
330

