Page 330 - trnski_kraj

Ангя

(Исторически разказъ)

отъ Стоянъ Петровъ Ерулски

Ако сте имали щастието да дочакате слънчевъ изгрЪвъ на „Руй“, не в-Ьрвамъ да
не сте изпитали безкрайна радость, съ която това грамадно божие око, още съ
първите си лжчи, ви пренася, сякашъ, на другъ свЪтъ, разнежва ви, а въ сжщото
време ви изпълня съ н-Ькакво блаженство и вие се чувствувате гордъ, за дето сте
победили толкова неприятности при изкачване на планината.
Виждали ли сте росна капка какъ блещи при първите утринни лжчи и каква кра­
сота се крие въ тоя блЪсъкъ? . .
Виждали ли сте млада сърна съ нейните божествено кротки очи, предъ чиито
милъ и кротъкъ погледъ не единъ и двама загрубели и страстни ловци еж. се
двоумели дали да гръмнатъ и погубятъ това толкова красиво животно?
Наблюдавали ли сте буйно изкласила ръжь какъ на талази се вълнува, безъ да
се чупи при тихъ вЪтрецъ ?

А знаете ли каква красота се крие въ синьото небе и въ морската ширь на без­
брежното море?
Ами на току-що узряла Клисурска ябълка имали ли сте случай, преди да я заха­
пете, да й се порадвате на червенината й?
Ето, съ малко думи казано, какви прелести и красоти се криели въ това сиро-
машко чедо — АнгяМанина, за която още отъ детинство съмъ слушалъ раз­
казите на старци, отпреди повече отъ 50 години.
Нема, брате, нема сега такава хубость, праздни приказки сж днешните преценки
за красота по морските плажове за некакви си „царици“, защото въ техъ нема
оная естествена красота. Слаби, бледи ми се виждатъ сравненията и, право да си
кажа, съмнявамъ се дали поне отчасти съмъ могълъ да нарисувамъ съ думи бо­
жествената красота на Ангя, за която и до днесъ, па и докато живее Трънъ и
Знеполе, ще се пее песеньта й:
„Аде, Ангьо, да повечерамо, леле, или: „Снощи ми е лудо доодило
Вечерайте, мене не канете, леле,
Да я не съмъ за ваше вече ре“ У градине цвекье погазило

А извие ли се кръшно, на два танца, хоро подъ звуковете на гайдата, подъ „Св.
Петка“, на песъка до самата Ерма, тамъ, дето сж днесъ зеленчуковите и овощни
градини на баринчани; на тлака ли отъ некоя кжща ще поканятъ, седенка ли или
царевици ще се белятъ, първа между момите ще е Ангя, а до нея... кой мислите?..
та кажете, де, защо мълчите?. . Мнозина се натръсквали, кой ли не я желаелъ,
ала едного тя само обичала.., единъ й билъ на сърдцето... по Златко нещо я
теглило. . . за Златко само мислила, златна му майка, която го родила — най-
малкиятъ синъ на попъ Никола, тоя, сжщиятъ попъ Никола, който билъ
десна ржка на Али-бега. Да те стрелне Ангя съ милия си и благъ погледъ, да ти
се засмее и да се покажатъ трапчинките по зачервените й бузи, хеле пъкъ да
имашъ щастието да се хване до тебе на хорото, мила моя майчице, та нима е
нуждно да се изкачвашъ на „Руй“, предъ изгревъ слънце, да наблюдавашъ росна
капка или синьото небе, или буйно изкласила ръжь, или пъкъ да гледашъ млада
сърна, та очите й да сравнявашъ съ тези на Ангя! Не, брате, не, току хваналъ ли
си се, играешъ ли до Ангя, внимавай да не сбъркашъ такта, че тя, ни две ни три,
ще те наругае съ думите: „Убилъ те Богъ, ало проклета, да би те убилъ, като не
знаешъ да играешъ, защо се хващашъ?“ А ти ще примигашъ и ще се почувству-
вашъ въ положението на плъхъ, заловенъ въ брашно! . .

Златко й е на нея само ешъ, съ него като се понесатъ, па не можешъ да разбе-
решъ хоро ли играятъ или криле ги носятъ. Юнакъ е Златко, силенъ е, хубавецъ

333