Page 325 - trnski_kraj

жиг - горещъ телъ, съ който се пробиватъ дупки по разни предмети: прожежи
овша чибук.
живенйца — скрофули. Употр-Ъбя се като клетва,
ж м и м — мижя.
жмукав — жмукл’а — който гледа презъ полуотворени очи и не вижда ясно:
отвори си очите — не си жмукав; жмукл’о жмукави! (=кьорчо кьорави).

3.

задорица — който се закача много, задиря: станул си голем задорица; задбрицо
=закачко!
з 1 а е м — зяпамъ; гледамъ н-Ьщо съ отворени уста и се забравямъ въ него: дека
се беше зазшал та чък съга питушш?
з 1 а е (3 л.) — обикновено се казва за врата, която не е затворена добре; стои отво­
рено: вратата зше; е1 тамо з:ае голема дупка,
замлатуем се — занасямъ се, гледамъ по н-Ъща, които не сж ми нужни: не се
замлату1 ко була по мутеницу; куде се замлатйсте та съга йдете ? штб се
замлатушш ка не ти е работа,
замерам се — хвърлямъ.
запречухем — заравямъ нЪщо въ огъня или покривамъ жарьта съ пепель: за-
преча шдън кбмпир да се пече; запрача огън’ът за 1утре.
заструзи — похлупци; издълбанъ отъ дърво сждъ съ капакъ, въ който се пази
сирене, соль, пиперъ и др.
з е л’а н и к — зелникъ.
зовем — наричамъ, викамъ: къкб се зовеш?
з а г ъ н’ а, о — заденъ, а, о.
зверим се — чудя се: зверйше се, зверйше па си отбше.
з в й с к а — овца съ първо агне: тша овца е звйска, нема млбго млеко,
зебнем — мръзна: синбчка озебомо на снегът.
збпла — неприлично1 облечена и съ флегматиченъ темпераментъ жена: дека си се
повлекла, збпло, седи си тука, срамота ш.

И.
измазул’й ми се — избяга ми, изплъзна ми се: измазул’й ми йзрук’е, \атеб 1у ватим.
йштем — поскамъ, търся въшки въ главата на н-Ького : невестата йште свекърву си.

К.

катанъц — катинарь.
качамак — храна, приготвена отъ царевично брашно (мамалига): овчарете напра-
вйше качамак та вечерамо.
какалашка — онова що остава, когато се отронятъ зърната на царевичния класъ:
очукамо морузуту, какалашкете изгорймо.
к’е н д р а — дръжка (р-Ьзе) на врата: тури к’ендруту на вратата ; закендри вратата
да не улезне неког
к’е н е (зв. пад.) — обръщение къмъ малко момиче.
к’йдам се — капя се, цапамъ се при ядене: незнаеш си устата, се се ук’ида.
кудим — одумвамъ, казвамъ лоша дума за нЪкого или нЪкой; сжщо за стока:
покудйла га пред девбк’е та га нече; не куди ми стбкуту.
клабуръц — м-Ьхуръ, който се образува отъ падането на дъжда или камъче въ
вода: сйлън е дъжът, клабурцй излазе уреку.
к л й к а м — викамъ н-Ького при мене, казвамъ: тъгше царът клйкну га там при
н’ега (пЪсень); ш му клика, ама не разбйра.
к л й н ъ ц — пиронъ.
к л’у к с а — капанъ за ловене мишки и други животни: заложймо кл’уксу, незнам
дали че уване.
к л’у ч — ключъ; означава и известна температура при врението: водата врл’а кл’уч.
к л’б с к а — тръсъ, неравенъ ходъ на конь: кон’ът млого кл’6скаше, да се не раздруса.

328